Ползи от ваксинацията

Ваксинацията е най-сигурното и ефективно средство за предпазване от COVID-19 и за ограничаване разпространението на вируса причинител (SARS-CoV-2). Ваксините срещу COVID-19 показаха висока степен на ефикасност по време на клиничните проучвания преди тяхното разрешение за употреба. След въвеждането и масовото прилагане на одобрените в Европейския съюз (ЕС) ваксини се отбелязва силно намаляване на броя на тежките форми на COVID-19 и на смъртните случаи в световен мащаб. Най-убедителното доказателство за ползите от ваксините срещу COVID-19 е силната редукция на смъртността от COVID-19 в страните с висок обхват с ваксинация.

Ползите от ваксинацията срещу COVID-19 могат да се представят накратко така:

Ползи за ваксинирания:

  • Ваксинацията предпазва ваксинирания от тежко протичане на заболяването и от смъртен изход.
  • Ваксинацията намалява риска за ваксинирания от последващи боледуването усложнения и трайни последици за здравето.
  • Ваксинираните в по-ниска степен разпространяват инфекцията сред околните – по-малка е вероятността да заразят своите близки, в т.ч. възрастни хора, лица с хронични заболявания, бременни и деца в риск от тежко боледуване.

Ползи за обществото:

  • Масовата ваксинация създава колективен имунитет и намалява разпространението на вируса в популацията. По този начин се намаляват нивата на заболяемост и смъртност.
  • По-високият ваксинационен обхват (постигането на колективен имунитет) предпазва най-уязвимите групи, в т.ч. и хората, които по медицински причини не могат да бъдат ваксинирани.
  • Ваксинираните лица в по-ниска степен разпространяват инфекцията сред околните. В този смисъл ваксинацията е и поемане на отговорност към членовете на обществото.
  • Ваксинацията на голям процент от населението е предпоставка за отпадането на въведени заради пандемията противоепидемични мерки, което ще допринесе за възстановяване на работния ритъм и нормалните дейности в обществото.

Ползи за здравната система:

  • Ваксинираните лица по-рядко се разболяват от COVID-19 и по-рядко се налага да посещават личен лекар, да бъдат хоспитализирани и лекувани. По този начин значително се намалява натискът върху здравната система – освобождават се болнични легла за пациенти, които не са с COVID-19, повече хора имат навременен достъп до лекарствени продукти, използвани при лечението на COVID-19 и други заболявания.

Ползи за ограничаването на пандемията:

Бавният и продължителен процес на ваксинация на населението увеличава риска от широко разпространение на SARS-CoV-2 и стъпаловидно заразяване на населението. С това се повишава рискът от появата на нови вирусни варианти и мутации, избягващи пост-ваксиналния и пост-инфекциозния имунитет. Пандемията може да се ограничи в общество с нисък ваксинационен обхват, при коeто SARS-CoV-2 ще циркулира сред уязвими лица и ще разболява неваксинирани, ваксинирани и преболедували за дълги години.


Ваксинация по време на пандемия

Не е вярно твърдението, че ваксинацията по време на пандемия или епидемия е опасна. Показателен е опитът, който имаме с ежегодните грипни епидемии – препоръчва се ваксинация по възможност преди началото на грипната вълна, но такава се прави и когато грипните вируси вече циркулират в популацията. В тези случаи съществува риск да се заразим преди да бъдат постигнати съответните нива на защита (след ваксинация средно са необходими 14 дни за изграждане на имунитет). Но противогрипната ваксина може да бъде поставена както в началото, така и по време на грипна епидемия. Същото може да се каже и за ваксинацията срещу COVID-19 по време на пандемия – ваксината може единствено да ни предпази!

Никоя ваксина не осигурява стопроцентова защита, поради което можем да се заразим както със SARS-CoV-2, така и със сезонни грипни вируси и след като сме ваксинирани. Но! Ще преболедуваме значително по-леко. Заболяване може да възникне и ако инфектирането се е случило малко преди ваксинацията (т.е. ваксината е поставена през инкубационния период) или ако инфекцията е настъпила през първите дни след ваксинацията, преди да бъде развита пълноценна защита.

Постигането на високи нива на ваксинация срещу COVID-19 в популацията, също както и срещу сезонния грип, спомага за намаляване разпространението на вирусите и за редуциране на възможността за поява на нови вирусни варианти.


Завършен ваксинационен курс и бустерна доза

Завършен ваксинационен курс. Възможни варианти

Какво означава хомоложна ваксинация?

Използването на една и съща по вид ваксина наричаме хомоложна ваксинация. Напр. първичен ваксинационен курс с две дози от една и съща иРНК ваксина (или от ваксината Comirnaty на Pfizer/BioNTech, или от ваксината Spikevax на Moderna) или с две дози от векторната ваксина Vaxzevria (на AstraZeneca).

Какво означава хетероложна ваксинация?

Приложението на 2 различни по вид ваксини срещу COVID-19, съответно като първа и втора при първичния ваксинационен курс, е хетероложна първична ваксинация. Респективно – използването на различна ваксина срещу COVID-19 за допълнителни (бустерни) дози се нарича хетероложна бустер ваксинация.

Според данни на Европейската агенция по лекарствата и Европейския център за контрол на заболяванията комбинацията от аденовирусни (векторни) ваксини (напр. Vaxzevria) и иРНК ваксина (Comirnaty или Spikevax) води до образуването на по-високи нива на антитела срещу SARS-CoV-2 и по-силен Т-клетъчен отговор, отколкото при използването на една и съща ваксина (т.нар. хомоложна ваксинация), независимо дали като първична схема или като бустер.

Първична хетероложна ваксинация.

В България като първична хетероложна ваксинация е допуснато прилагането на ваксина Vaxzevria за първи прием и ваксина Comirnaty за втори прием, не по-рано от 12 седмици след поставяне на Vaxzevria (на AstraZeneca).

Резултатите от проучванията показват засилен имунен отговор при прилагане на първична хетероложна схема от векторна ваксина (Vaxzevria) и ваксина с информационна РНК (на Pfizer/BioNTech или Moderna) в сравнение с хомоложна схема на ваксиниране с векторна ваксина. Налице е по-добра защита от инфектиране и заболяване.

Проучванията еднозначно показват, че хетероложната схема има потенциал за значително увеличен имунен отговор, включващ подобрен Т-клетъчен имунитет в сравнение с хомоложна схема с векторна ваксина.

Бустерната ваксинация срещу COVID-19 подсилва отслабения имунен отговор.

Научните данни сочат, че пост-ваксиналният и пост-инфекциозният имунитет намаляват с времето. За да продължат да са предпазени от тежко боледуване, е важно гражданите навреме да си поставят допълнителна/и (бустер) доза/и от ваксина срещу COVID-19. Бустерната ваксинация служи за ефективно поддържане на ваксиналната защита независимо от възрастта, наличието или липсата на съпътстващи заболявания. Чрез нея се подсилва отслабеният имунен отговор. Прилагането на подсилващи дози ваксини (реимунизации) се прилага и при други ваксинопредотвратими заболявания като коклюш, полиомиелит, тетанус, дифтерия и т.н.

Бустерната ваксинация значително увеличава нивото на защитните антитела срещу SARS-CoV-2. Тя е силно препоръчителна в периода на разпространение на варианта Омикрон, който се отличава със съществената способност да избягва процеса на неутрализация от антителата, придобити от предишна инфекция/преболедуване или ваксинация.

На 2 септември 2022 г. Европейската комисия разреши за употреба адаптираните ваксини Comirnaty Original/Omicron BA.1 и Spikevax Bivalent Original/Omicron BA.1. Адаптираните ваксини са предназначени за употреба като допълнителна (бустерна) доза при лица на възраст на и над 12 г., които имат поне завършен първичен ваксинационен курс. Тези ваксини могат да бъдат поставени най-рано 3 месеца след датата на поставяне на последната доза ваксина срещу COVID-19.

Ваксините са актуализирани да съответстват по-добре на циркулиращите варианти на SARS-CoV-2 и могат да предоставят по-широка защита срещу различни варианти. В тази връзка се очаква да спомогнат за поддържане на оптимална защита срещу COVID-19 при мутирането на вируса.

Проучванията показват, че Comirnaty Original/Omicron BA.1 and Spikevax Bivalent Original/Omicron BA.1 могат да предизвикат силен имунен отговор срещу Омикрон BA.1 и оригиналния щам на SARS-CoV-2 при хора, които преди това са ваксинирани. Те са по-ефективни при предизвикване на имунен отговор срещу подварианта BA.1 в сравнение с оригиналните ваксини.

При проведено проучване при лица над 55 години, които преди това са получили 3 дози Comirnaty (първичен курс на ваксинация и бустер), се установява, че имунният отговор към подварианта Омикрон BA.1 е по-висок след втора бустер доза Comirnaty Original/Omicron BA.1 в сравнение с този след втора доза от оригиналната ваксина Comirnaty (измерено чрез титъра на антитела срещу Омикрон BA.1). Освен това имунният отговор към оригиналния щам на SARS-CoV-2 е сравним при двете ваксини. Допълнителни данни от проучване, включващо над 600 участници на възраст от 18 до 55 години, които преди това са получили 3 дози Comirnaty, показват, че имунният отговор към Омикрон BA.1 е по-висок при хора, получили една бустер доза от ваксина, съдържаща само Омикрон BA.1 компонента, в сравнение с тези, получили бустер с оригиналната ваксина Comirnaty.

По отношение на Spikevax Bivalent Original/Omicron BA.1 е проведено проучване, включващо повече от 800 участници на и над 18 години. Данните от проучването показват, че бустер доза Spikevax Bivalent Original/Omicron BA.1 предизвиква по-силен имунен отговор срещу SARS-CoV-2 и срещу подварианта Омикрон BA.1 в сравнение с този след бустер доза на оригиналната ваксина Spikevax. В проучването са сравнени титрите на антителата при хора, които са имали завършен първичен курс на ваксинация и поставена бустер доза Spikevax, и на които е поставена втора бустер доза или Spikevax или Spikevax Bivalent Original/Omicron BA.1. Направено е заключение, че Spikevax Bivalent Original/Omicron BA.1 би могла да бъде използвана за приложение като първа бустер доза след първичен курс на ваксинация, както и че имунният отговор, предизвикан от бустер доза Spikevax Bivalent Original/Omicron при юноши на възраст 12-17 години, би бил поне равен на този при възрастни, предвид че предходни данни за Spikevax показват съпоставим ефект.

В средата на месец септември 2022 г. Европейската комисия разреши за употреба адаптираната ваксина Comirnaty Original/Omicron BA.4-5, предназначена за употреба при лица на възраст 12 и повече години, които са получили първичен курс на ваксинация срещу COVID-19. Тази ваксина е адаптирана версия на иРНК ваксината срещу COVID-19 Comirnaty (Pfizer/BioNTech).

При решението си да препоръча разрешаването за употреба на Comirnaty Original/Omicron BA.4-5, CHMP взема предвид всички налични данни за Comirnaty и съответните ѝ адаптирани ваксини, включително по-рано разрешената за употреба адаптирана ваксина Comirnaty Original/Omicron BA.1.

Данните за имуногенност (способността на ваксината да предизвиква имунен отговор), получени от лабораторни (неклинични) проучвания, доказват, че Comirnaty Original/Omicron BA.4-5 предизвиква адекватен имунитет срещу щамовете, към които е насочена - подвариантите BA.4 и BA.5 на Омикрон.

Показани за ваксинация с адаптирани иРНК ваксини са всички лица на възраст на и над 12 г., които са завършили своя ваксинационен курс или са получили бустер с оригинална ваксина преди повече от 3 месеца.

Като бустерни дози се прилагат ЕДИНСТВЕНО адаптираните иРНК ваксини:

- Comirnaty Original/Omicron BA.1;

- Spikevax Bivalent Original/Omicron BA.1;

- Comirnaty Original/Omicron BA.4-5

Поставянето на бустерна доза е силно препоръчително за:

  • Имунокомпрометирани;
  • Трансплантирани пациенти, получаващи имуносупресивна терапия;
  • Пациенти на хронична диализа;
  • Пациенти с онкохематологични заболявания;
  • Потребители и персонал в социални заведения, осигуряващи дългосрочна грижа за възрастни хора;
  • Медицински специалисти, ангажирани с лечението на пациенти с COVID-19;
  • Възрастни хора на и над 65 г.;
  • Ваксинирани преди повече от 6 месеца от завършване на първична имунизация или от поставяне на бустерна доза.

Използването на новоразрешените адаптирани ваксини срещу COVID-19 следва да послужи за повишаване на ваксинационния обхват преди началото на висока вирусна циркулация, която обикновено се очаква в началото или по време на есенно-зимния сезон.

Завършеният първичен ваксинационен курс и приложените бустерни дози ефективно предпазват от тежко боледуване, последващи усложнения за здравето (пост-COVID състояния), както и от летален край.

Завършеният ваксинационен курс и бустерната ваксинация помагат на имунната ни система при среща с вируса да реагира адекватно чрез създадените вследствие на ваксинацията антитела. При ваксинираните хора много по-рядко се стига до лечение в болнични условия, в т.ч. в интензивни отделения. Ваксинирайки се, се предпазваме и от възможните дълготрайни последици за здравето ни от преболедуване на инфекцията.

Реакциите след поставяне на бустерни ваксини не се различават от тези при първичната ваксинация.

Ваксини срещу COVID-19 могат да бъдат поставени във ваксинационните пунктове на РЗИ, кабинетите на общопрактикуващите лекари, както и в лечебни заведения за болнична и извънболнична медицинска помощ.

Възрастови групи Завършен ваксинационен курс
(първична имунизация)
Бустерна доза с адаптирана ваксина срещу Omicron BA.1
Първа доза Втора доза Вид ваксина Интервал между двете дози (в седмици) Бустер адаптирана иРНК ваксина: Comirnaty Original/Omicron BA.1 или Spikevax Bivalent Original/Omicron BA.1 или Comirnaty Original/Omicron BA.4-5 Интервал между завършен ваксинационен курс и бустер с адаптирана ваксина/интервал между поставена бустерна доза и бустерна доза с адаптирана ваксина
5-11 г. вкл.
6-11 г. вкл.

Comirnaty

Spikevax

Comirnaty

Spikevax

иРНК

иРНК

≥ 3
≥ 4
Не се поставя -
12-17 г. вкл. Comirnaty Comirnaty иРНК ≥ 3 Поставя се ≥ 3 месеца
Spikevax Spikevax иРНК ≥ 4
≥ 18 г. Comirnaty Comirnaty иРНК ≥ 3 Поставя се ≥ 3 месеца
Spikevax Spikevax иРНК ≥ 4
Vaxzevria Vaxzevria векторна 4-12
JCOVDEN - векторна -
Vaxzevria Comirnaty Схема на хетероложна ваксинация ≥ 12

18-50 г.

Valneva

Valneva

инактивирана

≥ 4

- -

Последна актуализация на таблицата - 31.10.2022 г.

* На лица със завършен ваксинационен курс, които са преболедували COVID-19, се препоръчва да отложат поставянето на бустерна доза с адаптирана ваксина с 3 месеца.

** На лица, които са тежко имунокомпрометирани (вкл. деца над 5 г.), трета (подсилваща) доза иРНК ваксина може да се приложи най-малко 28 дни след втората доза, по преценка на лекар.

*** Таблицата е изготвена съгласно препоръките на Експертния съвет по надзор на имунопрофилактиката и кратките характеристики на посочените ваксини срещу COVID-19.


Ваксинация при възрастни хора

COVID-19 често протича тежко при хора над 60-годишна възраст. Tова е възрастовата група с най-висока смъртност по причина COVID-19. В България починалите от COVID-19 през 2020 г. хора във възрастовата група 60-64 г. са 210 на 100 хил. души население, в групата 65-69 г. – 280 на 100 хил., в групата 70-74 г. са 384 на 100 хил. души, в групата 75-79 г. – 483 на 100 хил.; във възрастовата група 80+ са 561 на 100 хил. души, при среден показател за починали от COVID-19 в страната за същата година – 123 на 100 хил. души население (източник: Национален център за обществено здраве и анализи).

Възрастните хора, както и всички други, чиито защитни сили (имунитет) са отслабени, са с повишен риск от тежко протичане на COVID-19, последващи усложнения за здравето и фатален изход. При тях вероятността да се наложи болнично лечение (в т.ч. и интензивни грижи) е значително по-голяма.

Причините са няколко: на първо място възрастните хора са по-склонни да се разболяват и да боледуват тежко, защото с напредването на възрастта имунната система отслабва и все по-трудно реагира на външни атаки (каквато в случая се явява коронавирусът SARS-CoV-2). От друга страна, болшинството от хората над 60 г. страдат от хронични и други основни заболявания – фактор, допринасящ за тежкото клинично протичане на COVID-19. Освен това при възрастните симптоми на COVID-19 (като треска) могат да бъдат по-слаби (поради което хората над 60 г. посещават лекар твърде късно) или да бъдат подценени (напр. ставни болки) заради други съществуващи заболявания със сходна симптоматика.

Хората, които принадлежат към тази рискова група и приоритетно тези, страдащи от хронични кардиологични, белодробни, чернодробни, бъбречни и други (повече за различните заболявания и състояния като рисков фактор за тежко протичане на COVID-19 при възрастните хора може да прочетете в текста по-долу) заболявания, трябва да се ваксинират срещу COVID-19 възможно най-рано. Завършената ваксинация и бустерните дози силно се препоръчват и на всички възрастни хора с болести на обмяната като диабет, затлъстяване и др. Най-подходящият период за ваксинация срещу COVID-19 и избора на ваксина, с оглед текущата фаза на евентуално хронично заболяване и провежданата терапия, гражданите могат да консултират със своя общопрактикуващ лекар и с наблюдаващия заболяването специалист.

Към 1 септември 2022 г. у нас със завършен ваксинационен курс във възрастовата група 60-69 г. са почти 382 хил. души, с първа поставена бустерна доза - близо 204 хил., с втори бустер - 17 хил. В групата 70-79 г. със завършена ваксинация са 286 хил. души, с първи бустер - 187 хил., а с втора бустерна ваксина - почти 25 хил. В групата на и над 80 г. със завършен ваксинационен курс са почти 88 хил. души, с първа бустерна доза – 58 хил., а с втора - близо 9 хил.


Ваксинацията при хора, страдащи от...

В текста по-долу полезна информация за ваксинацията срещу COVID-19 могат да намерят хората със:

При пациентите със сърдечно-съдови заболявания COVID-19 протича по-тежко и с повече усложнения, включително и с по-висока вероятност от летален изход. За всички хора с хронични сърдечно-съдови заболявания ваксинацията е силно препоръчителна. Хората със сърдечни заболявания са изложени на повишен риск от смърт вследствие на COVID-19, тъй като инфекцията натоварва сърцето чрез няколко механизма, включително директно възпаление. Засягането на сърдечния мускул и степента на увреда се разглеждат като една от основните три причини за смърт при критично болни от COVID-19 хора.

Ваксинацията е изключително важна за хора с предсърдно мъждене, гръдна ангина, кардиомиопатия, вродено сърдечно заболяване, диабет, деменция, инфаркт, сърдечна недостатъчност, сърдечна трансплантация, белодробна емболия, периферно съдово заболяване, инсулт или преходна исхемична атака (малък инсулт).

Експертният съвет по медицинска специалност „Кардиология“ препоръчва приоритетно ваксиниране на пациентите с напреднали и високорискови сърдечно-съдови заболявания, както следва:

  • Пациентите със сърдечна недостатъчност – клас III и IV по NYHA;
  • Пациентите с ИБС – триклонова болест или стеноза на ствол, както и тези със стенокардия;
  • Пациентите с пулмонална хипертония и NYHA клас III или IV;
  • Пациентите със скорошна, непланова хоспитализация по повод на сърдечно-съдово заболяване;
  • Пациентите с напреднала периферно-съдова болест;
  • Пациентите с вродени сърдечни заболявания в зряла възраст, клас C и D;
  • Пациентите с повече от два неконтролирани рискови фактора за сърдечно-съдови заболявания (артериална хипертония, захарен диабет, затлъстяване).

Ваксинацията намалява вероятността от смърт и необходимостта от хоспитализация с между 80 и 95%!

 

Какво е вирусен миокардит и какво трябва да знаем за него?

С появата на коронавируса SARS-CoV-2 случаите на миокардит в световен мащаб се увеличиха с почти 6 пъти, което посочва коронавирусът като един от основните причинители на това усложнение.

Миокардитът е възпаление на сърдечния мускул, което причинява силно нарушение на електропроводната и помпената функция на сърцето. В резултат на възпалителния процес могат да настъпят необратими промени в структурата на сърдечния мускул (фиброза), които се явяват като основната причина за напредването на сърдечната недостатъчност при засегнатите пациенти.

Миокардитът е една от основните причини за развиването на терминална сърдечна недостатъчност и нуждата от сърдечна трансплантация при млади пациенти в света.

Симптоми на миокардит, свързан с COVID-19:

  • Сърцебиене и екстрасистоли;
  • Парене и болки в областта на гърдите;
  • Опресия и чувство на задух в гърдите;
  • Силна умора и влошен физически капацитет при лека физическа активност;
  • Отоци по долните крайници.

 

Какви ритъмни нарушения може да причини COVID-19 и какви са симптомите?

Една голяма част от пациентите, преболедували COVID-19, се оплакват от ритъмни нарушения и флуктуации в сърдечната честота. Това е една от най-честите причини пациенти, преболедували COVID-19, да потърсят консултация с кардиолог.

При пост-COVID състояния често срещани ритъмни нарушения са учестен пулс, предсърдно мъждене („излизане от ритъм“), АВ блок и екстрасистоли.

Едно от най-честите ритъмни нарушения след COVID-19 е предсърдното мъждене.

При наличие на един от тези симптоми се препоръчва незабавна консултация с кардиолог и провеждане на ЕКГ-Холтер изследване!

 

Влошава ли се сърдечната недостатъчност след COVID-19?

Влошаването на сърдечната недостатъчност при COVID-19 е една от основните причини за класифицирането на сърдечно-съдовите пациенти като рискова група. Мултицентровите проучвания категорично доказват негативно повлияване на сърдечната функция при тежка инфекция със SARS-CoV-2. Причина за влошаването на сърдечната фукция са настъпващи структурни и микроциркулаторни промени на сърдечния мускул, които са резултат от миокардиалната травма и имунна реакция на тялото в хода на инфекцията.

За влошаване на помпената функция на сърдечния мускул говорят следните симптоми:

  • Задух;
  • Поява и задълбочаване на отоците по крайниците;
  • Подуване на вените в областта на шията;
  • Влошаване на физическия капациет.

 

Повишава ли се рискът от миокарден инфаркт след преболедуване на COVID-19 и как можем да го предотвратим?

Опитът от последните месеци показа корелация с повишени случаи на миокардни инфаркти в хода на заболяването или след преболедуване на COVID-19. Предполага се, че имунната реакция към вируса предизвиква възпалително-пролиферативни промени в кръвоносните съдове, които могат да предизвикат дестабилизация на плаки в коронарните съдове. Друга причина за повишен риск от инфаркт са тромбози в артериалната система (т. нар. „имунотромбоза“), които могат да причинят тромботичен или тромбоемболичен инфаркт.

Кои пациенти са в рисковата група за миокарден инфаркт при инфекция със SARS-CoV-2?

  • Диабетици;
  • Хипертоници;
  • Пациенти с високи нива на холестерол;
  • Пациенти вече преболедували миокарден инфаркт;
  • Пациенти с положителен генетичен тест за тромбофилия.

 

Колко е висок рискът от белодробна тромбоемболия при COVID-19 и какви са първите симптоми?

Белодробната тромбоемболия е едно от основните усложнения при инфекция със SARS-CoV-2. При голяма част от пациентите, които се нуждаят от болнично лечение и развиват симптомите на остър респираторен дистрес синдром (ARDS), се диагностицира това усложнение. Причината за това усложнение е прекомерната имунна реакция на тялото към вируса, което води до значително повишаване на фибриногена и D-димерите в кръвта. За последните две години са публикувани стотици научни публикации и рапорти по тази тема. На този етап рискът от белодробна емболия при COVID-19 се изчислява на 5% до 25% в зависимост от тежестта на заболяването. Един от кръвните маркери за изключване на тромбоемболия в тялото на пациента са D-димерите. Този кръвен маркер има само негативна предиктивна стойност, тоест при положителен D-димер е възможна тромбоемболия, но не е задължителна, докато при негативен D-димер се изключва почти с 99% вероятността за наличие на тромби в тялото. 

Какви симптоми се проявяват при белодробна тромбоемболия?

  • Болки и бодежи в областта на гръдния кош;
  • Чувство на задух при леки физически усилия или в покой;
  • Учестен пулс;
  • Посиняване на устните при натоварване.

Приемът на аспирин не предпазва и не намалява риска от венозни тромбоемболии!

Кои пациенти са рискови за тромбоемболични усложнения?

  • Лица от женски пол;
  • Пациенти, които не се движат достатъчно;
  • Пациентки, които приемат противозачатъчни медикаменти;
  • Всички онкоболни пациенти имат много висок риск от тромбоемболия;
  • Пациенти след оперативна интервенция;
  • Пациенти, които вече са имали тромбози в миналото;
  • Пациенти с генетична мутация за тромбофилия.

 

Повишава ли се рискът от мозъчен инсулт след преболедуван COVID-19?

Рискът от мозъчен инсулт при пациенти с COVID-19 и при пациенти без инфекция е сходен и е около 1-1,3%. Но прогнозата на пациенти, болни от COVID-19 и прекарали мозъчен инсулт, е драстично по-лоша от прогнозата на тези без преболедувана инфекция. Интересен е фактът, че рискът от мозъчен инсулт след преболедуване на COVID-19 е значително по-висок и рисковите пациенти трябва да бъдат внимателно проследявани в периода след заболяването.

Най-добрият начин пациентите със сърдечно-съдови заболявания да се предпазят от негативните последици на COVID-19 е профилактиката – чрез ваксинация, в т.ч. поставяне на бустерна доза и спазване на общите противоепидемични мерки.

 

ВАЖНО!

Хората със сърдечно-съдови заболявания трябва да продължат да приемат предписаните им лекарствени продукти. Препоръчва се пациентите със сърдечно-съдови заболявания, които приемат антикоагуланти (лекарства за разреждане на кръвта) да се консултират със своя лекар преди ваксинацията срещу COVID-19.

Преди да пристъпите към ваксинация срещу COVID-19 трябва да сте сигурни, че нямате актуално обострено сърдечно-съдово заболяване, повишена температура, тежка ритъмна патология, извънреден отговор на антикоагулантна терапия с индиректен антикоагулант (INR над 3.0), начални симптоми на коронавирусна или друга вирусна инфекция. В тези случаи ваксинация може да се проведе след настъпване на ремисия на Вашето хронично заболяване, пълно клинично възстановяване от вирусната инфекция или най-малко 3 месеца след преболедуване на COVID-19.

Тази и допълнителна информация относно сърдечно-съдовите заболявания и усложнения, COVID-19 и ваксинацията можете да намерите в следния материал:

Брошура "COVID-19 Сърдечно-съдовите усложнения и ваксинацията срещу SARS-CoV-2"

Тежестта на протичане на COVID-19 се различава значително в зависимост от възрастта на засегнатите лица, наличието на съпътстващи заболявания или нарушен имунен отговор. Вероятността при страдащите от хронични белодробни заболявания COVID-19 да протече по-тежко и с усложнения, изискващи болнично лечение и/или интензивни грижи, както и възможността за неблагоприятен изход, са значително по-високи.

Обикновено продължителността на възстановяването след преболедуване на COVID-19 при пациенти с хронични белодробни заболявания изисква по-дълго време (до 6 и повече месеца).

Основните фактори, които увеличават риска от тежко протичане на COVID-19 при хора с хронични белодробни заболявания, са: по-голямата възраст; продължителното и прогресиращо развитие на болестта с възникване на усложнения: хронична дихателна недостатъчност, вторична пулмонална хипертония, засягане на десните сърдечни кухини и развитието на десностранна сърдечна недостатъчност. ХОББ, тежката астма с трайни промени в малките дихателни пътища, обструктивната сънна апнея, дифузната пневмофиброза и белодробният емфизем са свързани с множество съпътстващи заболявания, които допълнително увеличават риска от тежко протичане на COVID-19. Съществува висок риск от развитие на остра дихателна и остра сърдечно-съдова недостатъчност, а в критичните случаи и необходимост от включване на механична вентилация.

При наличие на изброените усложнения при хронични белодробни заболявания значимо се повишава рискът от смъртност в сравнение с общата популация.

Най-често срещаните и високорискови съпътстващи болести са: хроничните сърдечно-съдови заболявания (исхемичната болест на сърцето, ритъмните нарушения, хроничната застойна сърдечна недостатъчност, артериалната хипертония, захарният диабет тип 2, метаболитният синдром, затлъстяването и др.).

 

Рисковите групи включват:

  • Пациенти с интерстициални белодробни болести, при които е засегнат белодробният интерстициум (пространството между капилярите и алвеолите) – периферната зона, в която се развиват васкулитни промени и се нарушава газообменът на кислорода.
  • Пациенти с грануломатозни заболявания (саркоидоза, хиперсензитивен пневмонит); белодробно засягане при автоимунни болести – системна склеродермия, лупус еритематозус, ревматоиден артрит и други колагенози; идиопатична белодробна фиброза; пулмофибрози след прекарани възпалителни заболявания, включително и туберкулоза.
  • Пациенти с бронхиектазна болест, кистозната фиброза при деца и млади хора, първични и метастатични неопластични и хематологични заболявания, ангажиращи белия дроб. Пациентите с онкологични белодробни болести, които провеждат химиотерапия, имунотерапия, интензивна радиотерапия, таргетна терапия с протеин-киназни инхибитори или биологично активни вещества, са със значителен риск от по-тежко протичане и усложнения при заразяване със SARS-CoV-2. Това лечение временно се преустановява при активна инфекция, за да не се стигне до още по-тежко протичане, което от своя страна може да бъде причина за тласък на основното заболяване след възстановителния от COVID-19 период.
  • С многократно повишен риск от тежко протичане на COVID-19, възникване на усложнения и често пъти необходимост от включване на механична вентилация, с повишен риск от неблагоприятен изход са пациентите с дихателни нарушения по време на сън – средно-тежка и тежка форма на синдрома на обструктивна сънна апнея (СОСА) и синдрома на алвеоларна хиповентилация при затлъстяване. Особено рискови са тези пациенти, които не провеждат лечение с неинвазивна вентилация или не се придържат към него.
  • Пациенти с двете социално-значими хронични бронхообструктивни белодробни заболявания – ХОББ с умерено тежка и тежка вентилаторна недостатъчност, емфизематозна форма на ХОББ, тежка астма. От изключително значение при COVID-19 инфекцията е активното наблюдение и започване на ранно лечение при тази група пациенти.

Според препоръките за поведение и лечение на ХОББ и астма пациентите не трябва да преустановяват поддържащата терапия с инхалаторни медикаменти за контрол върху заболяването, предписана от наблюдаващ белодробен специалист. Те трябва да продължат да приемат обичайната си доза и по време на COVID-19. Спирането на приема може да влоши контрола на астмата или ХОББ и по този начин да увеличи риска от усложнения от COVID-19.

 

Ваксинация срещу COVID-19 при лица с белодробни заболявания

За хората с хронични белодробни заболявания, които са с висок риск от по-тежко протичане на COVID-19, ваксинацията е силно препоръчителна!

Всеки човек с хронични белодробни заболявания може да бъде запознат от наблюдаващия го лекар с рисковете от заразяване със SARS-CoV-2: по-тежко протичане на инфекцията, засягане на белия дроб с влошаване на основното заболяване и съпътстващите болести, усложнения, неблагоприятен изход или трайни увреждания след възстановителния период, a успоредно и да обсъди с лекуващия лекар коя ваксина е най-подходяща за неговото здравословно състояние.

 

В становището си Експертният съвет по медицинската специалност „Пневмология и фтизиатрия“* посочва:

  • Хората с хронични белодробни заболявания могат да се ваксинират срещу COVID-19 при стриктно спазване на кратките характеристики на ваксините.
  • При пациенти с хронични белодробни заболявания и клинични прояви на хронична дихателна недостатъчност, тежки съпътстващи заболявания и висок риск от белодробни тромбоемболични усложнения се препоръчва прилагането на иРНК ваксини, за които има повече натрупани данни за имуногенност, реактогенност и липса на коагулационни проблеми.
  • Основното и единствено абсолютно противопоказание за ваксинация срещу COVID-19 е това при лица с тежки алергични системни реакции и анафилаксия към активното вещество или към някое от помощните вещества, посочени в точка 6.1 от кратките характеристики на ваксините.

Подробна информация за всяка от ваксините срещу COVID-19  можете да намерите в кратките характеристики и листовките за пациента на съответната ваксина –  тук

Министерството на здравеопазването и Експертният съвет по „Пневмология и фтизиатрия“ препоръчват изборът на ваксина и периодът на ваксинация да бъдат консултирани с общопрактикуващия лекар или наблюдаващия специалист.

 

Какви могат да бъдат дългосрочните последици от COVID-19 (пост-COVID състояния) по отношения на белия дроб и дихателната система?

При пациентите с хронични белодробни заболявания това могат да бъдат:

  • Дифузна белодробна фиброза в около 15 – 20% от случаите на преболедували COVID-19 – инфекция, асоциирана с пневмонит и клинично изявена дихателна недостатъчност, която налага продължителна кислородотерапия в домашни условия;
  • Възникване на по-чести изостряния на ХОББ и тежка астма, което налага преоценка на терапията. Лош прогностичен белег при ХОББ за развитието и изхода на болестта е спадането на дифузионния капацитет;
  • Предразположение към белодробни тромбоемболични и тромботични инциденти поради трайни или продължителни васкулитни промени. Рискови групи са лицата с предшестващи белодробни тромбоемболии, венозна тромбоемболична болест, белодробни заболявания с изявена хронична дихателна недостатъчност и пациенти с тромбофилия (генетични дефекти в редица фактори на коагулацията, при които има значима тенденция към хиперкоагулация и тромбообразуване);
  • При пациентите с хронични белодробни заболявания се наблюдават и усложнения на съпътстващите заболявания, които допълнително влошават общото състояние: сърдечно-съдови усложнения (по-висок риск от миокарден инфаркт, тахикардия, ритъмни нарушения, прогресия на предшестваща хронична сърдечна недостатъчност); неврологични заболявания (мозъчно-съдови инциденти, миопатии, невропатии, невро-вегетативна дистония и др.); когнитивна дисфункция и афективни разстройства (нарушения в краткосрочната памет и концентрацията, депресивни състояния, тревожност, панически атаки); декомпенсация на съпътстващ захарен диабет; декомпенсация на съпътстващ хипотироидизъм и др.

След преболедуването от COVID-19 страдащите от хронични белодробни заболявания могат да развият тежки поражения на белия дроб, обикновено свързани с предхождащите хронични белодробни болести. Най-уязвими са групите с дифузни интерстициални и паренхимни белодробни болести, булозен емфизем, клинично проявена хронична дихателна недостатъчност преди заразяването, ХОББ и тежка астма. Сред тях преобладават основно неваксинирани преди заболяването от COVID-19 лица и тези, при които ваксинационният курс не е завършен.

При завършен ваксинационен курс хората с хронични белодробни заболявания боледуват значително по-рядко, като протичането на COVID-19 обикновено е леко до средно тежко, с по-редки усложнения и по-кратък възстановителен период. Наблюдаваните при тях морфологични промени в белия дроб, тип „матово стъкло“ и ограничени фиброзни участъци в периферията на белия дроб, постепенно се резорбират без да се налага допълнително лечение освен поддържащата обичайна терапия.

При пациентите с тежки хронични белодробни болести месеци след COVID-19 се задържа ниска сатурация (под 90 – 80%). Продължават оплакванията от задух при минимални физически усилия; слабост и значително намален физически капацитет; сърцебиене при раздвижване; ритъмни нарушения, включително пристъпно предсърдно мъждене; изостряне на десностранната сърдечна недостатъчност. Обикновено се касае за по-тежка степен на дихателната недостатъчност в сравнение с тази преди преболедуването от COVID-19.

 

Тази и допълнителна информация за страдащите от хронични белодробни заболявания, COVID-19 и ваксинацията, можете да намерите в следния материал:

Брошура "Хронични белодробни заболявания, COVID-19 и ваксинацията срещу SARS-CoV-2.pdf"

Пациентите с неврологични заболявания са изложени на по-висок риск от тежко протичане на COVID-19 и летален изход, тъй като COVID-19 причинява:

  • Мозъчна хипоксия (кислородна недостатъчност на мозъка)

Възпаленията на белите дробове при COVID-19 могат до доведат до дихателна недостатъчност и мозъчна хипоксия;

  • Промени в кръвосъсирването и риск за образуване на тромби

Промените в кръвосъсирването (увреждането на ендотелните клетки на съдовете) създават предпоставки за образуване на тромби в мозъчни съдове;

  • Директен възпалителен ефект

Вече са налице данни, че вирусът може да преминава през кръвномозъчната бариера и да има директен възпалителен ефект върху мозъчни структури;

  • Повишена активация на имунната система, цитокинова буря и промяна в пропускливостта на кръвно-мозъчната бариера

Тези промени могат да доведат до автоимунни неврологични усложнения или да доведат до влошаване на невроимунни заболявания.

Рискът при заразяване с коронавируса SARS-CoV-2 е повишен при пациенти, страдащи от:

  • Мозъчносъдови заболявания;
  • Невромускулни заболявания;
  • Когнитивни нарушения и деменции;
  • Невроимунни заболявания.

Всички тези заболявания могат да се влошат при COVID-19 инфекцията.

Ваксините срещу COVID-19 при хора с мозъчносъдови заболявания:

6% от хоспитализираните пациенти с COVID-19 развиват мозъчносъдови инциденти: мозъчни инфаркти (5%), мозъчни кръвоизливи (0.5%) и мозъчни венозни тромбози (0.5%). Особено рискови са пациентите със захарен диабет, които на фона на COVID-19 развиват мозъчни инфаркти. Тези пациенти имат четири пъти по-висока смъртност. Високорискови за мозъчни инсулти са и по-възрастни пациенти с артериална хипертония и с по-тежко протичане на COVID-19, с повишени D-Dimer и C-reactive protein.

Същото се отнася и за хората, прекарали в миналото мозъчно-съдови инциденти.

При пациентите с мозъчносъдови заболявания е от изключителна важност те да бъдат ваксинирани, като се проследява техният коагулационен статус и се осъществява терапевтично коригиране на отклонения в него.

Ваксините срещу COVID-19 при пациенти с когнитивни нарушения:

COVID-19 инфекцията влошава когнитивния статус на пациентите не само по време на острия стадий на заболяването, но също може да има дългосрочни последици. Има научни данни, че COVID-19 ускорява мозъчното стареене. 

Особено негативен ефект върху когнитивните функции може да има при пациенти, които боледуват от болест на Алцхаймер, Паркинсонова болест, Фронтотемпорална деменция, Хорея на Хънтингтон, Латерална амиотрофична склероза, Мултисистемна атрофия, Прогресивна супрануклеарна парализа и други дегенеративни заболявания на мозъка.

Поради тези сериозни и в повечето случаи необратими ефекти се препоръчва пациентите с всички тези заболявания своевременно да бъдат ваксинирани.

Ваксините срещу COVID-19 при пациенти с епилепсия:

На хората с различни форми на епилепсия също се препоръчва ваксинация срещу COVID-19, тъй като COVID-19 при някои от тях може да влоши състоянието им като активира по-чести епилептични пристъпи.  

Ваксините срещу COVID-19 при пациенти с невромускулни заболявания:

Невромускулните заболявания са редки, прогресиращи и инвалидизиращи заболявания със засягане на периферните нерви и мускулите. Те се дължат на генетични дефекти (мутации) в гени, кодиращи мускулни протеини или ензими, както и на възпалителни и автоимунни процеси. Протичат с прогресираща слабост и атрофия на мускулите на крайниците, в някои случаи и на паравертебралната и дихателна мускулатура, рядко с хипертрофия.

Невромускулните заболявания се разделят на заболявания на мускулите (вродени мускулни дистрофии и миопатии, прогресиращи мускулни дистрофии, миотонии, метаболитни); наследствени моторни и сетивни невропатии; хередитарна транстиретинова амилоидоза, преднорогови заболявания (спинални мускулни атрофии); болести с нарушено невромускулно предаване.

  • Значителна част от тези заболявания протичат със сърдечни и дихателни усложнения, което ги прави особено рискови при COVID-19.
  • COVID-19 при тези заболявания често завършва с фатален изход.
  • Поради тези факти за всички пациенти с различни форми на прогресивна мускулна дистрофия, спинални мускулни атрофии, наследствени периферни невропатии, вродени миастенни синдроми, вродени миотонии и миотонични дистрофии, наследствени спастични парапарези е от изключителна важност те да бъдат ваксинирани.
  • Препоръчват се иРНК ваксините.
  • Няма противопоказания за поставяне на ваксини при невромускулните заболявания.

Ваксините срещу COVID-19 при пациенти с множествена склероза:

COVID-19 инфекцията може да влоши клиничното протичане на множествената склероза (МС).

Хората с пристъпни или прогресиращи форми на МС трябва да се ваксинират. Препоръчва се също членовете на домакинството и близки контактни също да бъдат ваксинирани.

Ваксините срещу COVID-19 са безопасни за хора с МС, те не провокират пристъп на МС и не влошават хроничните симптоми. Безопасни са за употреба с лекарства за МС, но някои болест-модифициращи терапии могат да направят ваксината по-малко ефективна.

  • Лечението на МС с interferon beta 1a, interferon beta 1b, glatiramer acetate teriflunomide, dimethyl fumarate и natalizumab не повлиява ефективността на ваксините срещу COVID-19. Ваксинaцията не е противопоказна и не трябва да бъде съобразявана с терапията за МС.
  • При лечение с fingolimod отговорът към ваксината може да бъде намален, но не се препоръчва спиране на лечението. Пациентът може да се ваксинира без да спира лечението. Препоръчва се лечението да се започне 4-6 седмици след завършена ваксинация с ваксините на Pfizer/BioNTech или Moderna. При ваксината на AstraZeneca I доза се прилага 2-4 седмици преди започване на лечение, а II доза – най-малко 3 месеца след стартиране на лечение.
  • При лечение с alemtuzumab, cladribine и ocrevus времето на прилагане на ваксината следва да бъде съобразено с времето на дозата БМТ: при започване на лечение с alemtuzumab и cladribine пълният курс на ваксинация да е приключил поне 4-6 седмици преди стартиране на терапията. Ако пациентът вече провежда лечение, да има поне 6 месеца отстояние между последния курс на лечение и прилагането на ваксината, като броят на лимфоцитите трябва да е възстановен. Следващият терапевтичен курс може да бъде забавен за завършване на ваксинацията. По време на лечението с cladribine и до нормализиране след това на белите кръвни клетки ваксинацията се избягва.
  • При лечение с анти-CD20 медикамента ocrelizumab първата доза ваксина следва да се постави преди започване на лечение, а втората доза – поне 4 седмици преди старта на терапията. Лечението може да намали отговора към някои ваксини с до 50%. При текуща терапия ваксината трябва да бъде приложена 4-5 месеца след последната доза от медикамента. След получаване на 2 дози ваксина и възстановен брой на лимфоцитите, следващата доза от медикамента се отлага с поне 4 седмици. Може да се изчака след II доза ваксина преди поредния курс терапия, или да се възобнови лечението след I доза ваксина (като се забави II доза). При ваксината на AstraZeneca I доза да се приложи 5 месеца след последната медикаментозна инфузия и най-малко 2 седмици преди следващата инфузия. II доза – най-малко 3 месеца след следващата инфузия и най-малко 2 седмици преди поредната инфузия. При ваксините на Pfizer/BioNTech и Moderna I доза се прилага 4 месеца след последната инфузия от медикамента, а II доза – 3-4 седмици по-късно и най-малко 2 седмици преди поредната инфузия

Тази и допълнителна информация относно хората с неврологични заболявания, COVID-19 и ваксинацията срещу коронавирусната инфекция, можете да намерите в следния материал:

Брошура "COVID-19 ваксинацията и страдащите от нервни заболявания"

Хората с хронични заболявания като захарен диабет, метаболитен синдром, изразено затлъстяване или отслабена имунна система спадат към приоритетните групи за ваксиниране, тъй като при тях рискът от по-тежко и с по-голяма смъртност протичане на COVID-19 е значително по-висок.

Експертният съвет по медицинска специалност „Ендокринология и болести на обмяната“ се придържа към последното становище на Европейското дружество по ендокринология (ESE) от 02.02.2021 г., според което препоръките по отношение на ваксинирането срещу COVID-19 за пациенти със стабилни ендокринни заболявания като тиреоидит на Хашимото, Базедова болест, Адисонова болест, хипофизарни аденоми, захарен диабет тип 1 и тип 2, затлъстяване не трябва да се различават от препоръките към останалата част от населението. 

Лицата със захарен диабет тип 1 и тип 2 са с по-висок риск от тежко протичане, хоспитализация, прием в интензивно отделение и смърт при заразяване със SARS-CoV-2 в сравнение с останалата част от населението. Ето защо протективните ефекти на ваксините са от съществено значение за хората със захарен диабет. Пациентите с диабет често пъти имат придружаващите сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, усложнения като синдром на диабетното стъпало, увреждане на бъбреците, на очите и др. последици от диабета, които са предпоставка за по-тежко боледуване – често пъти изискващо болнично лечение. Оптималният гликемичен контрол е от изключително значение по отношение по-добрия изход при боледуване от COVID-19. Според научните проучвания диабетиците с лош контрол на кръвната захар са изложени на особено висок риск от тежко протичане на заболяването и хоспитализация (включително налагаща интензивни грижи). По тази причина захарният диабет попада в категорията на хроничните заболявания, които са с приоритет за ваксиниране срещу COVID-19. Всички международни организации и институции препоръчват хората със захарен диабет да бъдат насърчавани да се ваксинират срещу COVID-19, както и да си поставят бустерна (допълнителна) ваксина, която ефективно предпазва от тежко боледуване и при заразяване с новите варианти на коронавируса SARS-CoV-2.

Лицата, страдащи от автоимунни тиреоидни заболявания, също влизат в групите за приоритетна ваксинация срещу COVID-19. При най-честото хронично автоимунно тиреоидно заболяване Тиреоидит на Хашимото ваксинацията срещу COVID-19 е важна, тъй като съществува предиспозиция към поствирусни подостри тиреоидити, излагаща засегнатите хора на по-висок риск от усложнения на вирусната инфекция.

Европейската референтна мрежа за редки болести посочва като приоритетни за ваксинация срещу COVID-19 редките ендокринни болести първичен алдостеронизъм и Синдром на Кушинг със съпътстващи артериална хипертония и захарен диабет, тъй като те поставят болните в повишен риск от усложнено протичане на инфекцията от COVID-19. 

При болни с Адисонова болест или вторична надбъбречна недостатъчност и адекватно заместващо лечение с кортикостероиди, не е необходима промяна на дозата на кортикостероидите преди ваксинацията. При изява на странични ефекти след ваксиниране при пациенти с надбъбречна недостатъчност (първична или вторична), трябва да се спазват обичайните правила за повишаване на дозата на субституиращата стероидна терапия под контрол на ендокринолог. 

Пациенти, които приемат имуносупресивна терапия с кортикостероиди за системни заболявания, може да имат повишен риск от усложнения при COVID-19, поради което отлагане на ваксинацията не е уместно. Някои пациенти, при които е планирано лечение с кортикостероиди по неспешни индикации, биха могли да отложат приложението на кортикостероидите с две седмици след ваксинацията (при липса на медицински риск) с оглед постигане на по-добър имунен отговор. Това решение трябва да се консултира с наблюдаващия ендокринолог.

Пациентите с тежко затлъстяване (ИТМ от 40 или повече) също попадат в рисковата група, при която вероятността от съпътстващи и последващи боледуването усложнения е по-голяма. По-висок е и рискът от хоспитализация и смърт, поради което се препоръчва на хората със затлъстяване да се ваксинират приоритетно. Доказано е, че затлъстяването има неблагоприятни ефекти върху имунитета, което е основната причина за повишен риск от инфекции и тежко протичане на заболяването COVID-19, вкл. от инвазивна механична вентилация. Още в началото на пандемията беше установено, че затлъстяването е свързано с по-лоши клинични резултати при COVID-19. Освен това затлъстяването влияе негативно и върху белодробната функция, поради което хората със затлъстяване са по-предразположени към заразяване с респираторни вируси (какъвто е и SARS-CoV-2) и развиване на прогресираща дихателна недостатъчност, тъй като белодробната им тъкан е подложена на много по-голямо налягане. Освен това наднорменото тегло натоварва сърдечно-съдовата система. 

Затлъстяването често се съпътства с инсулинова резистентност и захарен диабет тип 2, злокачествени новообразувания, подагра, ставни и дихателни заболявания и др. Данни от проведени проучвания показват, че сред пациентите, при които се е наложило болнично лечение заради COVID-19, процентът на тези със затлъстяване е значително по-висок. През последната година са публикувани редица мета-анализи, които показват, че пациентите със затлъстяване имат значително повишен риск от инфекция със SARS-CoV-2, по-чести хоспитализации, по-голяма нужда от механична вентилация, по-често биват приемани в интензивни отделения и има по-висока смъртност спрямо пациенти с нормално тегло.

Затлъстяването е доказан рисков фактор за тежък COVID-19, вероятно свързан както с хронично възпаление, което нарушава имунната и тромбогенната реакция на организма спрямо патогени, така и с нарушената от наднорменото тегло белодробна функция.

Не трябва да забравяме, че пандемията от COVID-19 доведе до влошаване на храненето, намаляване на физическата ни активност и обездвижване.

За предотвратяване случаите на тежък COVID-19 както при възрастните хора, така и при гражданите в работоспособна възраст и децата, при които рисков фактор се явяват сериозното наднормено тегло и затлъстяването, ключови са спазването на нефармацевтичните мерки и приоритетната ваксинация.

Препоръка: Консултирайте вида ваксина срещу COVID-19 и момента за нейното приложение (с оглед фазата на заболяването Ви) с наблюдаващия Ви ендокринолог!

Хората с бъбречни заболявания са изложени на по-висок риск от тежко протичане на COVID-19, усложнения и летален изход, тъй като COVID-19 причинява увреждане на малки кръвоносни съдове, а такива има изключително много в бъбреците. Това прави бъбреците изключително предразположени към усложнения. Значително по-податливи са пациенти с предшестващи бъбречни увреждания. При тях честота на усложнения е по-голяма, а самите усложнения – по-тежки. В тези случаи често се развива бъбречна недостатъчност с необходимост от диализно лечение.

При пациентите с първични или вторични имунни нефропатии, основно гломерулонефрити, които бързо се влошават, рискът от тежко боледуване, усложнения и летален изход е повишен.

Друга голяма група пациенти, при които вероятността от тежко боледуване, хоспитализация и усложнения за здравето е по-голяма, са тези с предшестваща нарушена бъбречна функция. При тях COVID-19 допълнително влошава бъбречната функция, което може да доведе до бъбречна недостатъчност и повишаване нивата на смъртност по тази причина.

Най-сериозен е рискът от тежко протичане на COVID-19 за пациентите на диализно лечение и бъбречно трансплантираните пациенти.

След органна трансплантация пациентите са с доживотно потисната с медикаменти имунна система, за да се предотврати отхвърлянето на присадения/те орган/и. Това прави трансплантираните хора по-податливи на инфекции, което увеличава заплахата за здравето и живота им при заразяване със SARS-CoV-2. Трансплантирани пациенти трябва също да се ваксинират срещу COVID-19, като при тях се препоръчва ваксинацията да бъде отложена от 3 месеца до половин година след трансплантацията. Причината за отлагането е засилената имуносупресивна терапия в първите месеци след трансплантацията. Имуносупресивната терапия не е контраиндикация за ваксинация, тя обаче има потенциала в значителна степен да намали очаквания от ваксинацията имунен отговор – т.е. да не бъде развита достатъчно силна защита срещу SARS-CoV-2. Ето защо за хората с потисната имунна система е изключително важно спазването на нефармацевтични мерки като носенето на маска, спазването на дистанция, дезинфекцията на повърхности и т.н.

На всички лица от листата на чакащите за трансплантация се препоръчва ваксинация срещу COVID-19 след консултация с екипа на трансплантационния център, проследяващ състоянието на пациента. Ваксината има ключова роля както за предпазване от инфекциозни усложнения при заразяване с коронавируса, така и за намаляване на вероятността от последващи трайни последици върху здравето.

Ваксините срещу COVID-19 не са „живи ваксини“, т.е. не съдържат жив вирус и не е възможна репликация на вируса. Ваксините срещу COVID-19 спадат към категорията „инактивирани ваксини“.

Пациентите на хемодиализа (бъбречнозаместително лечение, което се налага заради бъбречно заболяване или остра бъбречна увреда, вследствие на което бъбреците престават да функционират) са особено уязвими. Те са изложени на по-висок риск от тежко боледуване, усложнения и смърт поради напреднала възраст и множество съпътстващи заболявания. Освен това те ежеседмично посещават диализни структури, където имат продължителен контакт (3-4 часа) както с медицинския персонал, така и с други диализни пациенти, което повишава риска от заразяване със SARS-CoV-2. По тази причина пациентите на диализно лечение трябва да продължат да спазват мерките за носенето на защитна маска, учестена хигиена и дезинфекция.

Проучвания показват, че много пациенти, които преди това са били здрави, имат бъбречно засягане с данни за албуминурия (и/или хематурия) в началото на заболяването COVID-19. Тези ранни признаци на засягане на бъбреците са прогностично значими за по-нататъшното протичане на заболяването COVID-19. Засягането на бъбреците при COVID-19 драматично влошава изхода от заболяването и увеличава смъртността до 10 пъти.

Какви могат да бъдат дългосрочните последици от COVID-19 (пост-COVID състояния) по отношение на бъбреците?

Най-важните последици са тласъчно увеличаване на пациентите с увредена бъбречна функция, на пациентите с бъбречна недостатъчност и диализно лечение.

Усложненията от COVID-19 при пациентите с бъбречни увреждания водят до повишена смъртност сред тази популация.

По тази причина пациентите с преживяна COVID инфекция трябва да изследват бъбречната си функция след дехоспитализиране чрез измерване на серумен креатинин, прясна урина за белтък и/или еритроцити. При най-малко отклонение от нормите е необходима консултация със специалист нефролог. Често при тези пациенти се появява хипертония или се влошава налична такава.

За да се намали рискът от тежко протичане на COVID-19 при евентуално заразяване със SARS-CoV-2, ваксинацията е силно препоръчителна за хората с бъбречни заболявания. Избора на ваксина и периода на ваксинация консултирайте с общопрактикуващия Ви лекар или с наблюдаващия Ви нефролог.

Хората с ревматични заболявания като системен лупус, ревматоиден артрит, склеродермия, миозити, автоинфламаторни синдроми, недиференцирано заболяване на съединителната тъкан, системни васкулити и др., които са се заразили със SARS-CoV-2, са изложени на по-висок риск от тежко протичане на заболяването, хоспитализация, последващи усложнения за здравето и летален край. Пациентите с подобни заболявания се считат за рискова група както поради самото основно заболяване, така и заради имуносупресорите, които в някои случаи се използват за овладяването му. Имуносупресивната терапия не е контраиндикация за ваксинация, тя обаче има потенциала в значителна степен да намали очаквания от ваксинацията имунен отговор – т.е. да не бъде развита достатъчно силна защита срещу SARS-CoV-2.

Ето защо за хората с потисната имунна система е изключително важно спазването на физическа дистанция, носенето на защитна маска за лице и т.н.

Европейският алианс на асоциациите по ревматология препоръчва ваксинацията срещу COVID-19 при хора с ревматични заболявания, в т.ч. приемащи имуносупресори. Препоръката е ваксинацията да се извърши когато заболяването не е в остра фаза и при възможност – преди стартиране на терапия с имуносупресори. Въпреки че ваксинацията е най-ефективна, когато степента на имуносупресия е ниска, спирането или намаляването на терапията може да увеличи риска от обостряне на ревматичното заболяване. По тази причина не се препоръчва прекъсване или редуциране на терапията с цел ваксинация. Например, ако се лекувате с кортизон преди или по време на ваксинацията, ваксината няма да Ви навреди, но е възможно да не доведе до желаната ваксинална защита срещу COVID-19.

Препоръчително е хората с ревматични заболявания да се консултират с наблюдаващия заболяването лекар кога е най-уместно да бъде извършена ваксинацията, в т.ч. и поставянето на бустерна доза, и коя ваксина е най-подходяща.

Според Американския колеж по ревматология при пациентите с ревматични заболявания няма други известни противопоказания за ваксинация срещу COVID-19, освен алергия към някоя от съставките на ваксината.

За да се намали рискът от заразяване и същевременно да се намали тежестта на COVID-19, ваксинацията е силно препоръчителна за хората с ревматични заболявания.

Препоръка: Консултирайте вида ваксина срещу COVID-19 и момента за нейното приложение (с оглед фазата на заболяването Ви и провежданата терапия) с наблюдаващия Ви специалист!

Хората с хронични гастроентерологични и чернодробни заболявания са с повишен риск от тежко протичане на заболяването COVID-19, което често пъти налага и болнично лечение. Заразяването със SARS-CoV-2 и боледуването от COVID-19 на лица в тази рискова група е предпоставка и за дългосрочни последици за здравето.

По тази причина на страдащите от хронични гастроентерологични и чернодробни заболявания се препоръчва ваксинация срещу COVID-19 с пълен ваксинационен курс и с бустерна доза ваксина, което би ги предпазило от тежко боледуване, обостряне на хроничното заболяване вследствие на инфектиране със SARS-CoV-2, както и от последващи усложнения на здравето.

Ваксинацията трябва временно да се отложи при лица с остро тежко фебрилно състояние в резултат на възпаление или на остра инфекция.

В становището си Експертният съвет по медицинска специалност „Гастроентерология“ посочва:

  • Показани за ваксиниране срещу SARS-CoV-2 са всички пациенти с хронични гастроентерологични и чернодробни заболявания над 18 г.
  • Приоритетно подлежат на ваксиниране лицата, подложени на имуносупресивно лечение, а именно болни с автоимунни гастро-интестинални заболявания (улцерозен колит, Болест на Крон), автоимунни чернодробни заболявания (автоимунен хепатит), както и пациентите с чернодробна трансплантация, поради повишен риск от инфектиране със SARS-CoV-2.
  • Наличието на коморбилност като диабет, хронични белодробни нарушения, затлъстяване, както и възраст над 75 г. повишава нивото на приоритизиране. Рискът за субоптимален отговор към ваксините е пренебрежимо нисък. Същото се отнася и за болните с неопластични заболявания на ГИТ и черния дроб.
  • Ваксинирането на лица на кортикостероидно лечение трябва да се извършва след редукция на дозата до възможно най-ниски нива (това решение се взема от наблюдаващия лекар/екип).
  • Ваксинирането на лица в остра фаза на възпалително гастро-интестинално и чернодробно заболяване, протичащо с висок фебрилитет и увредено тежко общо състояние, се отлага до подобряване или овладяване на симптоматиката.
  • Наличието на антивирусно лечение с нуклеозидни/нуклеотидни аналози или с директнодействащи антивирусни средства при лица с хроничен вирусен хепатит В или С не е противопоказание за ваксиниране. Ваксинирането не е препоръчително по време на лечение с интерфрон алфа при пациенти с хроничен вирусен хепатит В и D, поради изразените странични ефекти от тази терапия (фебрилитет, умора, анемия и т.н.).

Препоръка: Консултирайте вида ваксина срещу COVID-19 и момента за нейното приложение (с оглед фазата на заболяването Ви и провежданата терапия) с наблюдаващия Ви специалист!

Пациенти с хематологични заболявания (доброкачествени и злокачествени) са много често с компрометиран (нарушен) имунитет, свързан както с основното заболяване, така и с провежданата терапия. Посоченото е предпоставка за повишена честота и риск от възможни сериозни инфекциозни усложнения. Онкохематологичните заболявания са около 10% от всички злокачествени заболявания.

Експертният съвет по клинична хематология в свое становище относно ваксинацията срещу COVID-19 посочва:

  • Ползата от ваксинацията срещу COVID-19 за пациентите с хематологични заболявания, особено за хората над 65 г. (поради често съчетание с придружаващи заболявания), превишава потенциалния риск, свързан със самата ваксинация.
  • По отношение на ваксинацията следва да се спазва принципът за „споделено вземане на решение“ от страна на лекуващия/проследяващия екип и всеки конкретен пациент.
  • Липсват абсолютни противопоказания за ваксинация при заболяванията в областта на клиничната хематология.

Препоръчва се пациентите с хематологични заболявания да обсъдят своето решение за ваксинация срещу COVID-19 с лекуващия/проследяващ хематологичен екип или хематолог от доболнична помощ, за да изберат заедно най-подходящия период на ваксинация (в зависимост от вида на провежданата терапия, фазата на терапевтичния цикъл, статуса на заболяването, конкретните стойности на хематологичните и коагулационни показатели, вида на ваксината и др.).

На пациентите с онкологични заболявания се препоръчва да се ваксинират срещу COVID-19 поради по-високия риск от заразяване, по-тежко протичане и по-неблагоприятен изход от болестта при тях. Това се посочва в становището на Експертния съвет по медицинската специалност „Медицинска онкология“, което е съобразено с препоръките на Европейското общество по медицинска онкология (ESMO).

 Онкологичните пациенти са хетерогенна група, което означава, че трябва да се прави разлика както между пациенти с рак, които са на активно противотуморно лечение и тези, които са диспансерно проследявани. Рискът за онкопациентите трябва да бъде разглеждан в контекста на тяхното лечение – с химиотерапия, с таргетна терапия, с имунотерапия или с ендокринна терапия, като се вземе предвид възраст, общо състояние, стадий на болестта и придружаващи заболявания.

На пациентите с рак, които провеждат активно противотуморно лечение с химиотерапия, съпътствана с имуносупресия, ESMO препоръчва ваксинация срещу COVID-19 с една от двете иРНК ваксини. Ефективността на ваксинацията очаквано може да бъде по-ниска при пациентите с по-интезивна имуносупресивна терапия (например при пациенти с трансплантация на стволови клетки).

По отношение на провежданата терапия най-добре би било ваксината да се постави преди започване на противотуморната терапия. При пациенти, които вече провеждат химиотерапия, няма препоръки за най-подходящо време за ваксиниране на този етап в зависимост от вливанията. При пациенти, провеждащи имунотерапия ( анти PD1/анти PDL1) като монотерапия (не в комбинация с химиотерапия), не се очаква по-ниска ефективност на ваксината. При пациенти на таргетна терапия може да се очаква по-ограничена ефективност на ваксината. Не се очаква пациенти на ендокринна терапия (хормонално лечение) да имат по-ниска имуногенност от приложена ваксина срещу COVID-19.

 

Децата с онкологични и хематологични заболявания са с повишен риск от тежко протичане на COVID-19 спрямо здравите си връстници, поради временното потискане на имунната система от прилаганата химио- и лъчетерапия. Същевременно при активно противотуморно лечение, имунната система на пациентите не би могла да осъществи достатъчно адекватен имунен отговор след прилагане на ваксина.

Експертният съвет по детска клинична хематология и онкология, позовавайки се на натрупаните към момента знания за протичане на COVID-19 пандемията при децата с тази група заболявания, препоръчва:

  1. Ваксинацията при децата с онкологични и онкохематологични заболявания е препоръчителна. При желание, да се извършва след изтичането на най-малко 6 месеца от прекратяването на активното имуносупресивно лечение с цитостатъци и/или кортикостероиди, както и 1 година след алогенна трансплантация на хемопоетични стволови клетки (костномозъчна трансплантация).
  2. За да бъдат тези деца успешно предпазени от COVID-19, от ключово значение е прилагането на международно утвърдената „стратегия на пашкула“:
  • през периодите на изчакване за ваксинация или при невъзможност за осъществяването ѝ по други причини, за подсигуряване на защитна среда на пациентите, лицата в непосредствен контакт с тях (медицински работници, членове на семейство и др.), да бъдат убеждавани да се ваксинират с пълен ваксинационен курс.
  1. При децата с най-честите вродени коагулационни нарушения ваксините не са противопоказани, но е необходимо, ако те провеждат заместително с коагулационни фактори лечение, да поставят доза от фактора, непосредствено преди приложението на ваксината и да се притиска по-продължително мястото на манипулацията след това.
  2. При доброкачествените хематологични заболявания от „имунен“ тип поведението и индикациите остават все още неуточнени, поради което се препоръчва въздържане от ваксинация.
  3. Тромбофилните състояния при децата са редки, но при ясно уточнена диагноза, въпреки липсата на категорични препоръки от специализираните източници, е уместно въздържане от ваксинация.
  4. Ваксинацията срещу COVID-19 на деца с онкологични и хематологични заболявания трябва да бъде консултирана със специалистите от трите утвърдени в България центрове по детска онкохематология:
  • Клиниката по детска клинична хематология и онкология, УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ”, София
  • Клиниката по детска клинична хематология и онкология, УМБАЛ „Св. Марина“, Варна
  • Клиника по педиатрия и генетични заболявания, УМБАЛ „Св. Георги“, Пловдив

Хората с психични заболявания, когнитивни нарушения и разстройства, свързани с употребата на вещества, както и тези, лекувани с психофармакологични лекарствени продукти, са изложени на по-голям риск от тежко протичане на COVID-19, последващи усложнения за здравето и развитие на пост-COVID състояния. Няколко фактора могат да допринесат за това, включително съпътстващи заболявания и нарушения в имунната система, свързани с психичните разстройства и/или лечението им. Данни от проучвания показват, че при пациентите с психични заболявания, както и при хората, които приемат антипсихотици или анксиолитици, рискът от тежко протичане на коронавирусната инфекция е повишен. Освен това при хората с тежки психични заболявания, в т. ч. с шизофрения, с афективни разстройства, както и с разстройства, свързани с употребата на вещества, вероятността от хоспитализация и летален изход вследствие на COVID-19 e значително по-висока в сравнение с общата популация.

Повишеният риск от тежко протичане на COVID-19 вероятно се дължи на биологични процеси, например имунно-възпалителни промени, включително имуногенетични аномалии, повишени концентрации на цитокини, автоантитела, протеини на острата фаза и отклонения в броя на видовете левкоцитни клетки – характерни за психичните заболявания.

Лечението с антипсихотични и анксиолитични лекарства, започнато преди заболяването от COVID-19, може да доведе до неблагоприятни последици от инфекцията, тъй като някои антипсихотици повишат сърдечно-съдовия и тромбоемболичния риск, могат да попречат на адекватния имунен отговор и да предизвикат фармакокинетични и фармакодинамични взаимодействия с лекарствата, използвани за лечение на COVID-19.

За да бъдат предпазени от тежко боледуване и последващи усложнения за здравето, е важно хората, страдащи от психични заболявания, да се ваксинират срещу COVID-19. Ключова остава и препоръката за спазване на нефармацевтичните мерки като спазване на дистанция, носене на защитна маска за лице и т.н., когато е приложимо.

Препоръка: Избора на ваксина срещу COVID-19 и най-подходящия период за ваксинацията консултирайте с наблюдаващия Ви специалист и с Вашия общопрактикуващ лекар.

На хората и на медицинския персонал, грижещи се за пациенти с тежки психични заболявания, се препоръчва също да се ваксинират срещу COVID-19.

След органна трансплантация пациентите са с доживотно потисната имунна система. Имунната система на всички реципиенти се потиска с медикаменти, за да се предотврати отхвърлянето на присадения/те орган/и. Това прави трансплантираните хора по-податливи на инфекции, което увеличава заплахата за здравето и живота им при заразяване със SARS-CoV-2. По тази причина трансплантираните са със статут на високорискови пациенти по отношение на COVID-19.

На всички лица от листата на чакащите за трансплантация се препоръчва ваксинация срещу COVID-19 след консултация с екипа на трансплантационния център, проследяващ състоянието на пациента. Ваксината има ключова роля както за предпазване от инфекциозни усложнения при заразяване с коронавируса, така и за намаляване на вероятността от последващи трайни последици върху здравето.

Трансплантирани пациенти трябва също да се ваксинират, като при тях се препоръчва ваксинацията да бъде отложена от 3 месеца до половин година след трансплантацията. Причината за отлагането е засилената имуносупресивна терапия в първите месеци след трансплантацията. Обръщаме внимание, че имуносупресивната терапия не е контраиндикация за ваксинация, тя обаче има потенциала в значителна степен да намали очаквания от ваксинацията имунен отговор – т.е. да не бъде развита достатъчно силна защита срещу SARS-CoV-2. Ето защо за хората с потисната имунна система е изключително важно спазването на нефармацевтични мерки като носенето на маска, спазването на дистанция, дезинфекцията на повърхности и т.н.

Важно е да знаем, че ваксините срещу COVID-19 не са „живи ваксини“, т.е. не съдържат жив вирус и не е възможна репликация на вируса. Ваксините срещу COVID-19 спадат към категорията „инактивирани ваксини“.

Абсолютни противопоказания за ваксинация са алергия към някоя от съставките на ваксините, както и остри състояния и активни инфекции – до отзвучаването им.

COVID-19 има различни очни прояви, които могат най-общо да се систематизират в няколко групи:

  1. Съдово-исхемични усложения
    Дължат се на повишената съсирваемост на кръвта и могат клинично да се проявят със засягане на зрителния нерв под формата на исхемична оптикопатия или на ретината (оклузия на съдовете на ретината). Тези усложнения се развиват остро и могат да засегнат пациенти на всякаква възраст, включително млади хора, като могат да доведат до тежка, а в някои случаи и необратима загуба на зрение.
  2. Кръвоизливи
    Проявяват се като усложнение при противосъсирваща терапия, прилагана при лечението на COVID-19. Развиват се остро, като пациентите съобщават за внезапна загуба на зрение. Дължат се на кръвоизлив в стъкловидното тяло и също могат да причинят сериозни зрителни нарушения.
  3. Възпаления
    При COVID-19 често отговорът на имунните клетки е потиснат, като налице е характерно намаляване на нивото на лимфоцитите в кръвта (лимфопения). Това би могло да обясни реактивацията на херпес вируси и възникване на увеит (сериозно вътреочно възпаление).
  4. Слабост на акомодацията
    Все повече пациенти развиват акомодативна слабост след прекарване на COVID инфекция. Акомодацията е способността да виждаме ясно на далеч и близко. COVID-19 води до отслабване на силата на цилиарния мускул (вътреочен мускул, отговорен за акомодацията) и някои пациенти започват да изпитват остра необходимост от използване на очила за близко.

Ваксинацията срещу COVID-19 остава най-сигурният начин да се предпазим от тежко боледуване, налагащо хоспитализация, и дългосрочни последици за здравето.

Поради по-високата честота и риск от усложнения на инфекции с други познати респираторни вируси още в началото на пандемията налице бяха опасения за по-тежко протичане на COVID-19 при хората, живеещи с HIV. Въпреки че първите данни от САЩ, Южна Африка и Великобритания бяха противоречиви и не показваха значими разлики в тежестта на протичане и нуждата от интензивни грижи при HIV-позитивни и HIV-негативни лица, понастоящем (към м. май 2022 г.) обобщените анализи показват повишен риск от тежко протичане на инфекцията, COVID-19-свързана хоспитализация и смъртност при хората, живеещи с HIV, дори и в условия на контролиран HIV вирусен товар.

Проучване на Глобалната анонимна платформа на СЗО, включващо 197 479 пациента от 38 страни, установява, че независимо от терапията, хората, живеещи с HIV, са с 15% по-голям риск от тежко или критично протичане на COVID-19 и 38% по-голяма вероятност от летален изход след хоспитализация. В сравнение с общата популация, при хората, живеещи с HIV, много по-често е налице поне едно хронично придружаващо заболяване, което допълнително усложнява протичането на COVID-19.

Ново изследване показва, че неваксинирани HIV(+) лица развиват симптоми на дълъг COVID* след прекарана инфекция до четири пъти по-често от HIV(-), които не са ваксинирани. Най-често хората, живеещи с HIV, се оплакват от лесна уморяемост (42%), мускулни болки (24%), проблеми с концентрацията (42%), проблеми със зрението (21%) и нарушен сън (34%). Други симптоми като задъхване, палпитации, гастро-интестинални смущения и световъртеж се наблюдават еднакво често при HIV(+) и HIV(-) лица. Симптомите на дълъг COVID се проявяват независимо от прилаганата антиретровирусна терапия, броя на CD4 Т лимфоцитите и потиснатия HIV вирусен товар.

*дълъг COVID обикновено се наблюдава 3 месеца след потвърдена или вероятна инфекция със SARS-CoV-2. Това състояние продължава най-малко два месеца. Най-честите симптоми включват умора, задъхване, нарушена мозъчна функция и съществено затрудняват обичайните дейности на лицето. Според различни проучвания между 14% и 37% от инфектираните съобщават за поне един от посочените симптоми от 3 до 6 месеца след инфекцията. Честотата на това състояние е по-висока след по-тежко прекарана инфекция, по-висок SARS-CoV-2 вирусен товар, при по-възрастни хора, при хора с наднормено телесно тегло, при жени, както и при лицата със съпътстващи хронични заболявания, в т.ч. имунен дефицит.

Пациентите с лекувана HIV инфекция отговарят много добре на имунизация с регистрираните ваксини срещу SARS-CoV-2 и развиват адекватен антитялов и клетъчен отговор.

Няма специални препоръки по отношение на типа ваксина – иРНК (Pfizer/BioNTech, Moderna) или векторна (AstraZeneca), с изключение на  Janssen (Johnson & Johnson), поради недостатъчно напрегнатия имунитет, който създава. Също така няма данни за неблагоприятни взаимодействия между ваксините срещу COVID-19 и предекспозиционната профилактика (PrEP) или антиретровирусната терапия срещу HIV. При HIV инфекция са противопоказани единствено живи ваксини, но такива сред регистрираните ваксини срещу SARS-CoV-2 няма.

Бустерните дози от ваксините срещу COVID-19 допълнително усилват/възстановяват отслабналата с времето имунна защита, осигурена с първата имунизация. Прилагането на втори бустер е препоръчително за хората с умерен и тежък имунен дефицит, за хората, живеещи с HIV, тези над 50-годишна възраст, както и за онези, които са били имунизирани с ваксината Janssen (Johnson & Johnson). Бустерът се прави не по-малко от три месеца след завършена имунизация/преболедуване.

При допълнителни въпроси всяко HIV(+) лице може да се обърне за индивидуална консултация и, ако се налага, изследване на имунния статус към Националната референтна лаборатория по имунология в Националния център по заразни и паразитни болести.


Ваксинация при жени в репродуктивна възраст

Становище на Експертния съвет по медицинска специалност „Акушерство и гинекология“ относно ваксинопрофилактиката срещу COVID-19.

Експертният съвет по медицинска специалност „Акушерство и гинекология“* препоръчва приложението на ваксини срещу COVID-19 на жените в репродуктивна възраст, на планиращите бременност, на бременните и кърмещите, както и на жените с гинекологични заболявания.

 Препоръчва се:

  • Употребата на иРНК ваксини срещу COVID-19, за които има по-добри данни за имуногенност, реактогенност и липса на коагулационни проблеми.
  • При бременните жени ваксинацията срещу COVID-19 да се извършва след 12-та гестационна седмица на бременността, когато завършва ембриогенезата на плода.
  • Да се ограничи приложението на ваксина срещу COVID-19 при жени с прогресиращи гинекологични онкологични заболявания и при жени с компрометиран имунитет.

Министерството на здравеопазването и Експертният съвет по акушерство и гинекология препоръчват изборът на ваксина и моментът на ваксинация да бъдат консултирани с наблюдаващия специалист.

*Членове на Експертния съвет са признати учени и специалисти в областта на акушерството и гинекологията у нас: проф. Асен Николов, проф. Иван Костов, проф. Славчо Томов, проф. Явор Корновски, проф. Екатерина Учикова, д-р Румен Велев и д-р Георги Стаменов.

В становището си Експертният съвет посочва още:

  • Рискът от спонтанен аборт при жени, ваксинирани срещу COVID-19, не се различава от този при бременните жени, които нямат поставена ваксина. Същото се отнася и за кърмещите жени – при имунизирани срещу COVID-19 кърмачки не се наблюдава риск от ваксинацията за майката и новороденото.
  • Натрупаните до момента данни не показват неблагоприятни ефекти на ваксините върху бременните, а напротив, свидетелстват за предпазващ ефект на ваксините, в т.ч. и за известна защита на плода.

Ваксините срещу COVID-19, които се препоръчват за бременни, провеждащи инвитро процедури и страдащи от гинекологични заболявания, жени:

Ваксините срещу COVID-19, базирани на иРНК технология, не водят до усложнения при бременност, нямат негативно отражение върху здравето на бъдещите майки и новородените. Това се посочва и в становище на Европейската агенция по лекарствата (EMA) след подробен преглед на няколко проучвания, включващи около 65 000 бременности на различни етапи. В заключение: не са открити никакви признаци за по-висок риск от усложнения, спонтанни аборти, преждевременни раждания или тежки странични ефекти след ваксинация срещу COVID-19.

Това са ваксини с информационна РНК, познати на науката от 90-те години на миналия век. Те действат, като подготвят организма ни да се защити при евентуална среща с вируса. Ваксините с информационна РНК дават на нашия организъм „инструкция за изграждане“ на така наречения шипов протеин. Вследствие се образуват антитела срещу протеиновите шипчета на вируса. Така придобиваме постваксинален имунен отговор, който ни защитава, ако истинският вирус навлезе в организма ни.

Като следствие от ваксинацията имунната ни система разпознава протеина на вируса като чужд, произвежда антитела и активира Т-клетките (вид бели кръвни клетки, които имат основна роля за изграждането на клетъчния имунитет), за да атакуват вируса.

Ако по-късно влезем в контакт със SARS-CoV-2, имунната ни система ще разпознае вируса и ще бъде готова да ни защити.

Доставената в човешкия организъм иРНК не навлиза в клетъчното ядро, не взаимодейства с генома и не се репликира.

Кратко време след ваксинацията човешкият организъм напълно разгражда всички съставки на ваксината.

иРНК ваксините не влияят върху човешката ДНК и не променят клетките на организма. Тези ваксини не съдържат жив вирус, т.е. при ваксиниране не може да се заразим.

иРНК ваксини

  • Ваксината Comirnaty (на Pfizer/BioNTech): за първичен ваксинационен курс се прилагат 2 дози, през най-малко 21 дни. 
  • Ваксината Spikevax (на Moderna): за първичен ваксинационен курс се прилагат 2 дози, през най-малко 28 дни. 
  • Бустерна ваксинация може да се извърши с адаптираните бустерни ваксини Comirnaty Original/Omicron BA.1, Comirnaty Original/Omicron BA.4-5 и Spikevax Bivalent Original/Omicron BA.1.
  • Адаптираните бустерни ваксини Comirnaty Original/Omicron BA.1, Comirnaty Original/Omicron BA.4-5 и Spikevax Bivalent Original/Omicron BA.1 могат да се поставят като бустерна доза и след завършен първичен ваксинационен курс с аденовирусна ваксина (Vaxzevria и Janssen).

Употребата на болкоуспокояващи и понижаващи температурата лекарствени продукти преди ваксинация не е препоръчителна и не е необходима.

Преди ваксинация не е необходимо изследване за COVID-19.

Ваксините срещу COVID-19 и бременност

Милиони жени по света са ваксинирани срещу COVID-19 по време на бременност. Ваксинацията срещу COVID-19 при бременни жени не води до увеличаване на специфичните за бременността усложнения. Проследяването на ваксинираните бременни не отчита нежелани последици от ваксинацията върху бременността, бременната и плода. Не е идентифициран повишен риск от спонтанен аборт, от вродени малформации, от мъртво раждане, от проблеми с растежа или повишен риск от преждевременно раждане, свързани с ваксинацията срещу COVID-19.

Ваксините срещу COVID-19 не съдържат жив вирус и не причиняват инфекция със SARS-CoV-2, включително при бременни жени и техните бебета. Ваксините не съдържат съставки, които са вредни за бременните или за развитието на бебето. Ползите от ваксинацията срещу COVID-19 по време на бременност надвишават многократно всички известни или потенциални рискове.

Ваксинацията срещу COVID-19 може потенциално да предпази новороденото от инфекция чрез майчините антитела, образувани от ваксинацията и предадени трансплацентно или чрез кърмата.

! Ако забременеете след получаване на първата доза от двудозовите ваксини срещу COVID-19, се препоръчва да си поставите втора доза при първа възможност след 12-та гестационна седмица.

! Ако вече сте преминали първия триместър на бременността и все още не сте си поставили ваксина срещу COVID-19, препоръчително е да се ваксинирате възможно най-скоро. Не е необходимо да отлагате ваксинацията до раждането. Ваксинацията срещу COVID-19 може да Ви предпази от тежко протичане на заболяването и усложнения по време на бременността.

! Ако сте бременна със съпътстващо заболяване и се колебаете дали да се ваксинирате, консултирайте ваксинацията с проследяващия Ви гинеколог и с лекаря, наблюдаващ заболяването.

Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) в САЩ препоръчват на всички бременни да се ваксинират, за да избегнат сериозно боледуване, съпътстващите го усложнения, както и възможен неблагоприятен изход на бременността.

Световната здравна организация потвърждава, че одобрените от нея ваксини срещу COVID-19 могат да се прилагат при жени в детеродна възраст, бременни и такива, които планират бременност или кърмят.

Жени с усложнена бременност и повишен риск за здравето при боледуване от COVID-19

Заболяването COVID-19 може да протече много тежко по време на бременност, особено ако се заразите през третия триместър на бременността, ако имате усложнения по време на бременността или имате придружаващи заболявания. Ползите за бременните жени от ваксинацията срещу COVID-19 са по-големи от рисковете.

Ако имате тежка бременност или страдате от усложнения на бременността като:

  • Placenta previa (състояние, при което плацентата покрива част от цервикалния канал и може да предизвика обилно кървене, обикновено към края на втория триместър или по-късно);
  • Placental abruption (състояние, при което плацентата се отлепва от маточната стена преди раждането, като лишава бебето от кислород);
  • Гестационен диабет (форма на диабет, който обикновено се появява във втората половина от бременността);
  • Хиперемезис гравидариум (усложнение на бременността, характеризиращо се с постоянно гадене и повръщане, предизвикано от всевъзможни дразнители, включително от слюнката);
  • Прееклампсия (всяко повишение на кръвното налягане и появата на белтък в урината),

Консултирайте се с наблюдаващия бременността Ви гинеколог, за да получите повече информация относно ваксинацията и да обсъдите кога е най-подходящо да си поставите ваксина срещу COVID-19.

Трябва ли преболедувалите COVID-19 бременни жени да се ваксинират?

Дори да сте преболедували, съществува риск от повторна инфекция. Този риск е значително по-висок при варианта Омикрон. Ваксините предпазват от тежко протичане на заболяването, хоспитализация и летален край.    

Преболедували от COVID-19 могат да се ваксинират с пълна имунизационна схема не по-рано от 3 месеца след лабораторно потвърждаване на диагнозата. На преболедувалите и ваксинирани бременни се препоръчва поставянето на бустерна доза да се извърши след 12-та гестационна седмица, като най-подходящият момент трябва да бъде избран след консултация с наблюдаващия бременността лекар.

Планиращи бременност и ваксинацията срещу COVID-19

Ваксината срещу COVID-19 няма да повлияе на шансовете Ви за забременяване – сега или в бъдеще. На хората в репродуктивна възраст се препоръчва да се ваксинират възможно най-скоро.

! Не е необходимо да отлагате забременяване преди или след ваксинация срещу COVID-19.

! Ваксинацията не влияе върху фертилитета.

! Не е необходимо да си правите тест за бременност преди ваксинация.

Какво трябва да знаем за инвитро процедурите и ваксините срещу COVID-19?

Жените, които планират да заченат и правят инвитро опити, трябва да се ваксинират срещу COVID-19, тъй като потенциалните усложнения при заразяване с вируса преди забременяване и по време на бременност могат да бъдат значителни.

Влияят ли ваксините срещу COVID-19 на успеваемостта на инвитро процедурите?

Не. Международни проучвания показват, че ваксината не влияе на шанса за успех на инвитро лечението.

Мога ли да се ваксинирам срещу COVID-19 докато провеждам инвитро процедури?

Да, можете да си поставите ваксина срещу COVID-19 по време на инвитро процедури.

Проучване в САЩ установява, че ваксинацията срещу COVID-19 не влияе на фертилитета при пациенти, подложени на инвитро оплождане. Проучването не открива значителни разлики в отговора на яйчниковата стимулация, качеството на яйцеклетките, развитието на ембрионите или резултатите от бременността между ваксинираните и неваксинираните пациенти.

Следва да имате предвид, че след ваксинация могат да се проявят очаквани нежелани реакции като болка или зачервяване на мястото на инжектиране, повишена температура, главоболие, болки в мускулите или чувство на умора. Обикновено тези симптоми отшумяват в рамките на няколко дни след ваксинацията. Затова е важно да съобразите ваксинацията с графика на инвитро процедурите.

Обърнете се към Вашия гинеколог, за да изберете най-подходящото време за ваксинация.

Колко време след ваксинация срещу COVID-19 мога да започна инвитро процедури?

Не е необходимо да отлагате започването на инвитро процедури след ваксинация. Няма доказателства, че ваксинацията преди или по време на инвитро процедурите ще повлияе по някакъв начин на резултата от процедурите.

Кърменето и ваксините срещу COVID-19

Ако кърмите или планирате да кърмите, можете да си поставите ваксина срещу COVID-19. Ваксината е безопасна както за Вас, така и за бебето. Нито една от одобрените в света ваксини срещу COVID-19 не съдържа жив вирус, така че не можете да се заразите с COVID-19 от ваксината и да предадете заболяването на Вашето бебе. 

Информационната РНК на ваксините (на производителите Pfizer/BioNTech и Moderna) не навлиза в ядрото на клетките на ваксинираните лица и се разгражда бързо.

След ваксинация имунната Ви система изработва антитела, които Ви предпазват от тежко боледуване. Ако се ваксинирате докато кърмите, чрез кърмата антитела се предават и на бебето. Те могат да му осигурят потенциална защита срещу COVID-19.

Кърмата съдържа полезни за здравето на детето витамини, минерали и антитела, които се предават чрез кърменето. При проучвания, антитела срещу коронавируса се откриват в кърмата след пет до седем дни от поставянето на първата доза иРНК ваксина. Най-високи са нивата на антитела в кърмата една до две седмици след поставяне на втората доза ваксина.

! Не е необходимо да спирате кърменето, за да се ваксинирате срещу COVID-19. След ваксинацията можете да продължите да кърмите както обикновено.

Ваксините срещу COVID-19 и фертилитетът (плодовитостта)

Могат ли ваксините срещу COVID-19 да повлияят фертилитета?

Не. Преди да бъдат одобрени, ваксините преминават през внимателен процес на изпитване с няколко фази за анализ на безопасността и ефикасността им. Няма доказателства, нито теоретични основания, че някоя от ваксините срещу COVID-19 може да повлияе на фертилитета както на жените, така и на мъжете. Нито една от съставките на ваксината не води до проблеми при забременяването и бременността. 

Редица проучвания показват, че ваксинацията срещу COVID-19 не влияе на яйчниковата функция, качеството на яйцеклетките, оплождането или броя на жените, които са забременели след поставяне на ваксина. От друга страна, боледуването от COVID-19 може да доведе и до продължаващи месеци наред проблеми с овулацията.

Не е истина разпространяваното в интернет пространството твърдение, че ваксинацията може да доведе до безплодие, тъй като шиповият протеин на коронавируса SARS-CoV-2 и протеинът синцитин-1, който е отговорен за образуването, растежа и прикрепването на плацентата, са сходни. Науката е категорична, че двата протеина не са достатъчно сходни, за да имат ваксините влияние върху фертилитета.

Ваксината срещу COVID-19 не влияе върху плодовитостта на мъжете. Проучвания показват, че ваксинацията не оказва влияние върху качеството на спермата или броя на сперматозоидите. Установено е обаче, че инфекцията с COVID-19 може значително да влоши качеството на спермата, поради засягане на структурите на тестиса и понижаване нивата на тестостерон.

Влияят ли ваксините срещу COVID-19 на менструалния цикъл?

В изключително редки случаи след ваксинация срещу COVID-19 жени съобщават за продължаващи до около 2 месеца нарушения в продължителността и количеството на менструацията.

Не може да се каже категорично дали този тип нарушения се дължат на приложената ваксина, защото:

  • Очакваните странични реакции след ваксинация като повишена температура, умора или болки в мускулите, се явяват като стрес за организма, а стресът често предизвиква нарушения в менструалния цикъл.
  • От друга страна, ваксинацията стимулира имунната система да освобождава сигнални вещества, които на свой ред активират имунните клетки в тялото. В лигавицата на матката има много имунни клетки, които също се стимулират и това може да доведе до възможни нарушения в менструалния цикъл.

Този тип нарушения в цикъла отшумяват от само себе си и не са повод за безпокойство.

! Ако нарушенията продължават повече от два месеца след ваксинацията, е препоръчително да се консултирате с лекар.

Противопоказен ли е приемът на противозачатъчни при ваксинация срещу COVID-19?

Няма данни приемът на контрацептивни таблетки да е противопоказен на ваксините срещу COVID-19. В клиничните изпитвания са участвали и жени, които са приемали хормонална контрацепция по време на проучванията. 

Ето защо не е необходимо приемът на противозачатъчни да се преустановява преди и/или след ваксинацията. И обратното – не е необходимо ваксинацията да се отлага заради прием на хормонална контрацепция.

Тази и допълнителна информация относно женското здраве, COVID-19 и ваксинацията срещу коронавирусната инфекция, можете да намерите в специализираната дигитална брошура, тук.

Брошура "Женското здраве, Covid-19 и ваксините срещу SARS-CoV-2


Ваксинация при деца и младежи

Ваксините срещу COVID-19, които се прилагат при деца и младежи до 17 г., включително:

Ваксините, които се прилагат при децата, са т. нар. иРНК ваксини – разработени на база на информационната РНК технология. Те не влияят на нашата ДНК и не променят клетките на организма. Тези ваксини не съдържат жив вирус – т.е. при ваксиниране не може да се заразим.

Този тип ваксини са познати на науката от 90-те години на миналия век.

иРНК ваксините срещу COVID-19 действат, като подготвят организма да се защитава срещу заболяването. Ваксините съдържат молекула, наречена иРНК, която инструктира клетките да произвеждат т. нар. шипов протеин. Това е протеинът, чрез който вирусът навлиза в клетките на организма и се заразяваме.

При прилагане на ваксината клетки в човешкия организъм „прочитат“ инструкциите на иРНК и временно произвеждат този шипов протеин. След това имунната система на ваксинирания човек разпознава протеина като чужда част (антиген), произвежда антитела срещу протеиновите шипчета на вируса и активира Т-клетките (вид бели кръвни клетки, които имат основна роля за изграждането на клетъчния имунитет), за да атакуват вируса.

Ако по-късно ваксинираният човек влезе в контакт с вируса SARS-CoV-2, имунната система ще разпознае вируса и ще бъде готова да защити организма от него.

Кратко време след ваксинацията човешкият организъм напълно разгражда всички съставки на ваксината.

Доставената в човешкия организъм иРНК не навлиза в клетъчното ядро, не взаимодейства с генома (генетичния материал) и не се размножава.

НАКРАТКО: Ваксините срещу COVID-19 с информационна РНК дават на нашия организъм „инструкция за изграждане“ на така наречения шипов протеин. Вследствие се образуват антитела срещу протеиновите шипчета на вируса. Така придобиваме предпазващ имунен отговор, който ни защитава, ако истинският вирус навлезе в организма ни.

Ваксинирането срещу COVID-19 не замества ваксинопрофилактиката по отношение на другите инфекциозни заболявания. Следете имунизационния календар на детето, за да бъде то предпазено от ваксинопредотвратимите заболявания, причинени от различни вируси и бактерии.

Възраст от 6 м. до 4 г./5 г.:

През октомври 2022 г. Европейската комисия одобри приложението на иРНК ваксината Comirnaty 3 микрограма/доза концентрат за инжекционна дисперсия (на Pfizer/BioNTech) при деца на възраст от 6 месеца до 4 години.

Тази ваксина е създадена специално за малки деца.

Ваксината за деца във възрастовата група от 6 м. до 4 г. съдържа 3 микрограма/доза иРНК, което е почти три пъти по-малко от дозата при деца между 5 и 11 г. (10 микрограма/доза). Схемата на прилагане се състои от три дози, като втората доза се прилага 3 седмици след първата доза, а третата доза се прилага най-малко 8 седмици след втората доза.

От октомври 2022 г. при деца на възраст от 6 месеца до 5 години е разрешена за употреба иРНК ваксината Spikevax (на Moderna).  

Ваксината за деца във възрастовата група 6 м. - 5 г. съдържа 2 пъти по-малко иРНК от ваксина за деца от 6 до 11 г. – 25 микрограма/доза, спрямо 50 микрограма/доза, като схемата на прилагане е същата – 2 дози, през най-малко 28 дни.

Понастоящем при деца на възраст от 6 месеца до 5 години не се поставя бустер доза от ваксините срещу COVID-19.

Ваксинацията можете да обсъдите с педиатъра/наблюдаващия лекар на детето.

Възраст от 5 до 11 г., включително:

През ноември 2021 г. Европейската комисия одобри приложението на иРНК ваксината Comirnaty (на Pfizer/BioNTech) при деца между 5 и 11 г., включително. Тази ваксина е създадена специално за деца.

Ваксината за деца съдържа 3 пъти по-малко иРНК от ваксината за лица на и над 12 г. – 10 микрограма/доза спрямо 30 микрограма/доза, като схемата на прилагане е същата – 2 дози, през най-малко 21 дни.

Клиничните изпитвания показват, че ваксината има до 90% ефикасност.

От март 2022 г. при деца на възраст от 6 до 11 г., включително, е разрешена за употреба иРНК ваксината Spikevax (на Moderna).  

Ваксината за деца съдържа 2 пъти по-малко иРНК от ваксината за лица на и над 12 г. – 50 микрограма/доза, спрямо 100 микрограма/доза, като схемата на прилагане е същата – 2 дози, през най-малко 28 дни.

Понастоящем при деца на възраст от 5 до 11 г., включително, не се поставя бустер доза от ваксините срещу COVID-19.

Ваксинацията можете да обсъдите с педиатъра/наблюдаващия лекар на детето.

Възраст от 12 до 17 г., включително:

В Европейския съюз за първична ваксинация са разрешени за употреба две ваксини срещу COVID-19 при деца на възраст от 12 до 17 г., включително:

Ваксината Comirnaty (на Pfizer/BioNTech) е разрешена за употреба от месец май 2021 г. Количеството ваксина за доза е същото като при възрастните, както и схемата на прилагане – 2 дози, през най-малко 21 дни. Клиничните изпитвания показват, че ваксината има около 90,7% ефикасност.

Ваксината Spikevax (на Moderna) е разрешена за употреба от месец юли 2021 г. Количеството ваксина за доза е същото като при възрастните, както и схемата на прилагане – 2 дози, през най-малко 28 дни. Клиничните изпитвания показват, че ваксината има до 100% ефикасност.

*Заради много редки случаи на миокардит след приложена иРНК ваксина (по-често Spikevax) на младежи и мъже от 12 до 29 г. (докладвани в други европейски държави), Министерството на здравеопазването препоръчва ваксинацията в тази възрастова група да се извършва с иРНК ваксината на Pfizer/BioNTech.

При деца на възраст от 12 до 17 г., включително, бустерна ваксинация може да бъде осъществена с адаптираните бустерни ваксини Comirnaty Original/Omicron BA.1, Comirnaty Original/Omicron BA.4-5 и Spikevax Bivalent Original/Omicron BA.1.

* При тежко имунокомпрометирани хора, в т.ч. и при деца на възраст 5 и повече години, трета (подсилваща) доза може да се приложи най-рано 28 дни след втората доза.

Могат ли преболедувалите COVID-19 деца и младежи да се ваксинират?

  • Преболедували от COVID-19 могат да се ваксинират с пълна имунизационна схема не по-рано от 3 месеца (90 дни) след лабораторно потвърждаване на диагнозата.
  • При деца и младежи, заболели от COVID-19 след прилагане на първа доза от ваксините, втората доза ваксина се поставя не по-рано от 3 месецa (90 дни) след лабораторно потвърждаване на диагнозата.

Дори да сте преболедували, съществува риск от повторна инфекция. Този риск е значително по-висок при заразяване с варианта Омикрон на SARS-CoV-2 и неговите подварианти. Ваксините предпазват от тежко протичане на заболяването, хоспитализация и летален край.   

За кои групи деца предпазването от COVID-19 е от ключово значение заради повишения риск от усложнения?

  • Деца със затлъстяване;
  • Деца с артериална хипертония;
  • Деца със захарен диабет;
  • Деца с неврологични заболявания, напр. епилепсия и детска церебрална парализа;
  • Деца със сърдечно-съдови заболявания;
  • Деца с хронични белодробни заболявания, вкл. муковисцидоза;
  • Деца с хронични нервно-мускулни заболявания, напр. спинална мускулна атрофия, мускулна дистрофия на Дюшен;
  • Деца с ревматични заболявания;
  • Деца с потисната имунна система и деца с имунен дефицит;
  • Деца с умствена изостаналост, синдром на Даун, вродени заболявания;
  • Деца с органна трансплантация;
  • Деца с хронични бъбречни заболявания;
  • Деца с хронични заболявания на храносмилателния тракт, без тези, които са на биологична терапия;
  • Деца с наследствени и/или редки заболявания.

Повишено внимание трябва да бъде насочено и към предпазване на децата:

  • в чиито семейства има бременни жени и/или възрастни хора с хронични и/или други основни заболявания;
  • живеещи с хора, които не могат да бъдат ваксинирани срещу COVID-19 по медицински причини;
  • настанени в социални институции;
  • живеещи при лоши социално-битови условия.

Противопоказания за ваксинация:

  • Основно противопоказание е наличие на свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества на ваксината.
  • Ваксинацията трябва да се отложи при деца, страдащи от фебрилно заболяване, остро инфекциозно заболяване или остра фаза на съществуващо заболяване, до преминаването им, вкл. и през реконвалесцентния период (периода на възстановяване след заболяване).
  • При деца на антикоагулантна терапия, с тромбоцитопения или нарушение на кръвосъсирването (хемофилия), ваксината трябва да се прилага с повишено внимание.

Какви са възможните реакции след поставянето на ваксината?

Така наречените „очаквани нежелани реакции“, които се наблюдават при деца след ваксинация срещу COVID-19, не се различават от тези след поставянето на други ваксини в детска възраст. Очакваните реакции са посочени в кратката характеристика на всяка от ваксините (тези документи можете да прочетете на сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата, в секция „COVID-19“ – www.bda.bg).

При децата най-често срещаните очаквани нежелани реакции са:

  • болка или зачервяване на мястото на убождането;
  • отпадналост;
  • бързо отшумяващо главоболие;
  • втрисане и повишена телесна температура (редки случаи);
  • болки в ставите и мускулите.

Макар и изключително редки, съществуват и тежки нежелани странични реакции, които са описани в кратките характеристики на ваксините. Такива са възпаление на сърдечния мускул (миокардит) или възпаление на външната обвивка на сърцето (перикардит), което може да доведе до задух, сърцебиене или болка в гърдите и в областта на гръдния кош.

! При тежки нежелани реакции консултацията с лекар е задължителна.

! За нежелана реакция родител/настойник или лекар може да съобщи чрез попълване на формуляра за нежелани реакции на интернет страницата на Изпълнителната агенция по лекарствата, както и на телефон 02 8903417.

Към 22 ноември 2022 г. във възрастовата група от 5 до 11 г., вкл., са приложени общо 4 622 дози от педиатричните ваксини Comirnaty (на Pfizer/BioNTech) и Spikevax (на Moderna). Съобщени към Изпълнителната агенция по лекарствата и към притежателите на разрешения за употреба са общо 5 нежелани лекарствени реакции*, което представлява 0,10% от всички приложени ваксини.

За същия период във възрастовата група от 12 до 17 г., вкл., са приложени общо 54 177 дози от ваксините Comirnaty (на Pfizer/BioNTech) и Spikevax (на Moderna). Съобщенията за нежелани лекарствени реакции* са общо 18, което представлява 0,03% от всички приложени ваксини.

* в случая не става дума за тежки нежелани лекарствени реакции.

 


Ваксинация в социално уязвими групи

Поради недостатъчно добри социално-битови условия, обусловени от живот под прага на бедността, затруднен достъп до навременна медицинска помощ (по причина отпадане от здравно-осигурителната система), ниски нива на здравна култура и незаинтересованост или скептицизъм по отношение на науката, част от българските граждани са изложени на по-висок риск от заразяване със SARS-CoV-2 и тежко боледуване от COVID-19, в сравнение с общата популация. 

Здравният профил на социално уязвимите групи се характеризира със:

  • Здравна неосигуреност;
  • Нерегулярни или липсващи профилактични прегледи, което води до закъсняло диагностициране и лечение на заболявания и е предпоставка за дългосрочни последици за здравето, в т.ч. за инвалидизация;
  • Ниско имунизационно покритие (по отношение на ваксините от задължителния инмунизационен календар) – предпоставка за възникването на епидемични взривове;
  • Висока честота на хроничните заболявания;
  • По-високи нива на детската и майчина смъртност. 

В контекста на ваксинационната кампания срещу COVID-19 убеждаването на социално уязвимите граждани в необходимостта и ползите от ваксините е сред приоритетите на Министерството на здравеопазването както заради посочения високорисков здравен профил, така и заради невъзможността в тези общности да бъдат спазвани противоепидемични мерки за физическа дистанция, обща и лична хигиена, пълноценна изолация (при заразяване с коронавируса SARS-CoV-2) и изключително трудното прекъсване на веригата на разпространение на заразните заболявания при евентуален епидемичен взрив. Освен за самото лице, защитата чрез ваксинация срещу COVID-19 е изключително важна и за неговите контактни лица (напр. хора от същото домакинство), за да бъдат избегнати предаването на SARS-CoV-2 (заразяването) и боледуването, както и за да бъде сведена до минимум вероятността от появата на огнища на COVID-19.

В общия случай става въпрос за лица, живеещи в бедност, често пъти без доход, не рядко обитаващи едно-две помещения, имащи или не достъп до санитарен възел/течаща вода.

Водени от убеждението, че в усилията за опазване на общественото здраве не трябва да се допускат стереотипизиране и изключване на групи от населението Министерството на здравеопазването и Националната мрежа на здравните медиатори**, използвайки всички свои структури и ресурси по места, си сътрудничат при провеждането на ваксинационната кампания при спазване принципите за недискриминация и равенство.

Национална мрежа на здравните медиатори обединява над 300 членове, предимно здравни медиатори, обучени и сертифицирани от медицински университети и Министерството на здравеопазването. Те работят сред уязвимите групи в близо 150 общини, познават здравното и социалното законодателство, специфичните проблеми на общността, имат изградени добри партньорски взаимоотношения с местните здравни и социални институции, РЗИ, медицински специалисти и социални центрове.

С оглед различната религиозна принадлежност на социално уязвимите български граждани министерството си партнира с Националния съвет на религиозните общности в България. Членуващите в Националния съвет вероизповедания, чрез своите представителства и свещенослужители в страната, най-точно могат да дефинират и адресират необходимата на миряните информация за ваксините срещу COVID-19, за да упражнят правото си на избор относно ваксинацията. За целта Министерството на здравеопазването се ангажира да предоставя информация, данни и материали, фокусирани върху конкретните страхове и притеснения на хората.

Разработената от Министерството на здравеопазването осведомителната кампания за популяризиране на ползите от ваксините и ваксинацията „+мен“ има за задача да предостави достоверна, базирана на науката информация, която да достигне до всеки български гражданин. В уязвимите социални групи ще бъде заложено не просто на честно говорене и комуникация на достъпен език, а на пряк контакт (работа на терен), с последователно обясняване, даване на примери, сътрудничество с местните авторитети и лидери на мнение, за да бъдат разсеяни страховете на хората.

За необходимостта от такъв подход сочат и данните от проучване* сред най-голямата малцинствена и социално уязвима общност у нас, проведено в периода март-декември 2020 г. от екип на Институт „Отворено общество“ – София. Тема на проучването е „COVID-19 в ромските квартали в България“, а в доклада от него се посочва: „В ситуация на епидемия проблемът с ниското доверие към институциите се изостря – половината от анкетираните заявяват, че нямат доверие на никого по отношение на информацията за COVID-19.“ Макар проучването да е реализирано преди началото на ваксинацията срещу COVID-19 и да обхваща малък брой заинтересовани лица, резултатите от него недвусмислено показват, че е необходима сериозна активност, последователност и преосмисляне на подхода при работа с тази група граждани. 

Здравните институции и неправителственият сектор, ангажиран с правата и интересите на уязвимите групи, следва да се концентрират върху повишаване нивото на здравна информираност, респ. върху създаването на условия за подобряване качество на живот в уязвимите общности. В условията на пандемия, без отлагане, акцент трябва да бъде поставен върху ваксинацията срещу COVID-19 като инструмент за намаляване заболяемостта, последващите усложнения за здравето и смъртността по причина COVID-19.

Пандемията не е приключила, а учените и международните здравни институти дават различни прогнози за хода ѝ:

Едни очакват, че като респираторен вирус SARS-CoV-2 ще следва модел, при който ще бъде по-заразен през студените месеци и ще създава по-малко проблеми през пролетта и лятото. От СЗО посочват, че в някои страни високото ваксинално покритие и по-лекото протичане на заболяването при варианта Омикрон дават фалшивата надежда, че пандемията е приключила. Ниското ваксинално покритие и ниските нива на тестване в други държави създават идеалните условия за появата на нови варианти. Други са на мнение, че „острата фаза“ на пандемията може да приключи през настоящата година, ако 70 на сто от световното население бъде ваксинирано до средата на годината. Някои специалисти смятат, че пандемията ще приключи през следващите 6 до 12 месеца, но това не означава, че SARS-CoV-2 ще изчезне, а че човечеството ще се научи да живее с коронавируса така, както със сезонния грип.

Въпреки неясния ход на пандемията ваксинацията срещу COVID-19 остава единственият сигурен начин да предпазим себе си и близките си от тежко боледуване, хоспитализация, последващи усложнения за здравето и смърт.

*Covid_Roma_Apr_2021.pdf (osis.bg

**http://www.zdravenmediator.net

Повече за дейността на Националната мрежа на здравните медиатори можете да прочетете в приложения документ по-долу.

НАЦИОНАЛНА МРЕЖА НА ЗДРАВНИТЕ МЕДИАТОРИ


Ваксинация при изложените на по-висок риск заради професията, която упражняват

Това се отнася най-вече за медицинските специалисти и немедицинския персонал в лечебните и здравните заведения. Заради по-честия си, близък и продължителен контакт с много хора, в т. ч. страдащи от различни заболявания, при тях вероятността от заразяване със SARS-CoV-2 е значително по-голяма. Освен това лекарите и професионалистите по здравни грижи, грижещи се за хоспитализирани с COVID-19 пациенти, са изложени на по-висока експозиция на вируса. При работещите в болничната и извънболничната медицинска помощ рискът от заразяване със SARS-CoV-2 е значителен и заради налагащия се в немалко случаи пряк контакт със секрети или телесни течности от заразени хора.

Предаването на коронавируса може да се случи както при говорене, кашляне и кихане от страна на заразен човек, така и по време на конкретни медицински процедури. Пример в това отношение е работата на „първа линия“ от страна на лекарите по дентална медицина, заради което те са изложени на по-висок риск от заразяване със SARS-CoV-2.

Рискът може да бъде намален чрез използване на подходящи предпазни средства (като FFP2 и FFP3 маска, медицински шлемове и очила), засилена дезинфекция и повишена лична хигиена, тъй като в тези случаи спазването на физическа дистанция често пъти е невъзможно.

По-голямата част от практикуващите у нас лекари и професионалисти по здравни грижи (в т. ч. общопрактикуващи лекари, работещи в центровете за спешна медицинска помощ и в здравните кабинети към детските заведения и училищата) са в напреднала възраст, което предполага и по-голямата честота на хронични заболявания в тази група.

По данни на Българския лекарски съюз 63% от лекарите у нас са над 50-годишна възраст, а средната им възраст е 53 г. Над 88% от общопрактикуващите лекари са над 50 г., като средната възраст при тях е 58 г. Достигнали пенсионна възраст са близо 30% от всички общопрактикуващи лекари. Данни от Националния електронен регистър на БАПЗГ показват, че през 2021 г. средната възраст на медицинските сестри у нас е 52 години, като около една трета от тях са в пенсионна възраст. Това прави медицинските специалисти по-предразположени към тежко боледуване – следствие от заразяване със SARS-CoV-2. Предпоставка за повишен риск от тежко протичане на COVID-19 при тях е и отслабената имунна система – заради стрес, недоспиване, съществуващи заболявания, прекомерна умора, граничеща с изтощение, „професионално прегряване“ (т. нар. бърнаут), затлъстяване и тютюнопушене.

На първа линия в борбата с COVID-19 са и фармацевтите, тъй като контактуват с пациенти, които е вероятно да са заразени със SARS-CoV-2. В аптеките от отворен тип ежедневно влизат много хора, повечето от които болни. Немалка част от суспектните за COVID-19, в т.ч. и лица със симптоми на заболяването, отиват в аптека, за да си купят бърз тест и/или лекарствени продукти. По тези причини фармацевтите са изложени на по-висок риск от заразяване със SARS-CoV-2. Това, което могат да направят, за да се предпазят, е да се ваксинират срещу COVID-19, а в аптеките, предлагащи самостоятелен достъп на клиентите до лекарствени продукти, които не са по лекарско предписание, хранителни добавки и др., достъпът до последните да се осъществява само от персонала на аптеката. Така ще бъде избегнат контактът на множество хора до едни и същи продукти. За да бъдат защитени в максимална степен и работещите, и посетителите в аптеките, ключово остава спазването на мерките за носене на защитна маска, за физическа дистанция и за дезинфекция.

Ваксинацията предпазва от тежко боледуване при заразяване със SARS-CoV-2, затова ваксините срещу COVID-19 се препоръчват за всички работещи в системата на здравеопазването. Завършеният ваксинационен курс и приложените бустерни дози ефективно защитават и от последващи усложнения за здравето, в т. ч. пост-COVID състояния.

Ваксинацията и спазването на нефармацевтичните мерки защитават и пациентите, ограничавайки вероятността за предаване на SARS-CoV-2 от здравен работник на пациент.

Към 1 септември 2022 г. лекарите у нас със завършен ваксинационен курс са 26 833. Това е гилдията с най-високо ваксинационно покритие в страната, в т.ч. и по отношение брой поставени бустерни дози - 17 881. Малко над 20 хил. са професионалистите по здравни грижи със завършена ваксинация, а близо 11 хил. са приложените бустерни дози. Данните са от Националната здравно-информационна система, като следва да се има предвид, че ваксинираните срещу COVID-19 лица не са задължени да посочват професията, която упражняват. Това означава, че делът на ваксинираните медицински специалисти вероятно е по-висок.

Как да сме полезни на медицинските специалисти?

  • Пазейки себе си, пазим и тях – както със спазването на общите мерки, така и чрез ваксинацията.
  • Ако имате симптоми на COVID-19 (вирусно заболяване) или се съмнявате, че сте заразен/а със SARS-CoV-2, преди да посетите кабинета на Вашия личен лекар, се свържете с него, за да консултирате оплакванията, дали и кога е необходим преглед и т. н. 
  • Ако имате симптоми на COVID-19, отложете посещението при Вашия дентален лекар. Ако състоянието Ви изисква неотложна помощ, предупредете зъболекаря за симптомите – заедно ще прецените как да се процедира в конкретния случай.
  • Ако имате симптоми на COVID-19 или се съмнявате, че сте заразен/а със SARS-CoV-2, a трябва да посетите аптека, помолете Ваш близък да го направи вместо Вас (в допустимите случаи).
  • Ако желаете да подпомогнете работещите в лечебните заведения в условията на пандемия, можете да станете доброволец, като се запишете в Онлайн системата за регистрация на доброволци на интернет портала на Националната здравно-информационна система на адрес www.his.bg.

Изложени на по-висок риск от заразяване със SARS-CoV-2 и тежко боледуване от COVID-19 заради професията, която упражняват, са и педагогическият и непедагогическият персонал в образователната система, полагащите грижи за възрастни и болни хора в социалните институции и здравните медиатори, работещи с уязвими групи от населението. Общото за всички тях е близкият ежедневен контакт с много на брой лица в затворени пространства и с оглед факта, че спецификата на дейността невинаги позволява спазването на физическа дистанция.

Ваксинирани срещу COVID-19 са 49% от учителите у нас, като завършен ваксинационен курс имат 48% от тях. Преболедувалите и неваксинирани учители са малко над 19 хил. или 21%. При непедагогическия персонал в училищата със завършен ваксинационен курс са 38%.

От работещите в сферата на социалните услуги към общините със завършен ваксинационен курс са малко над 5 500 души, като 2 200 от тях имат и поставена първа бустерна доза. Близо 6 200 са домуващите в социални институции, при които ваксинацията срещу COVID-19 е завършена. От тях 2 150 души са с първа бустерна ваксина. Работещите в сферата на социалните услуги и служителите в дирекциите „Социално подпомагане“ в страната са изложени на по-висок риск от заразяване със SARS-CoV-2 както заради близкия ежедневен контакт с деца, възрастни и хора с увреждания, за които се грижат, така и заради работата си на адреси. Най-висок е рискът при социалните услуги от резидентен тип и тези в общността, където в последните две години бяха регистрирани множество огнища на COVID-19. Потребителите на тези услуги са значително по-застрашени от тежко боледуване, усложнения и летален край, тъй като голяма част от тях са с тежки здравословни дефицити (установена степен на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане).

За опазване здравето на тези професионални групи завършената ваксинация срещу COVID-19 и поставените бустерни дози са изключително важни. Ваксините предпазват от тежко боледуване, вкл. изискващо хоспитализация, възможни дълготрайни последици за здравето и летален край.


Ваксинация на трудноподвижни хора и живеещи в отдалечени райони

В случай че сте трудноподвижно лице, можете да заявите желание за ваксинация срещу COVID-19 на място – във Вашия дом. За целта трябва да се свържете с регионалната здравна инспекция (РЗИ), на чиято територия е населеното Ви място. Всяка регионална здравна инспекция е създала необходимата организация – ваксинацията извършват екипи на РЗИ, на ЦСМП или на определени лечебни заведения.

Телефоните за връзка с всички РЗИ можете да видите тук: https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2021/08/17/grad.pdf

Към 1 март т.г. мобилните екипи за ваксинация срещу COVID-19, сформирани от РЗИ, ЦСМП и лечебни заведения в страната, са поставили ваксини на общо 25 604 трудноподвижни граждани и лица, живеещи в труднодостъпни и отдалечени райони.  

Най-голям е броят на ваксинираните от мобилните екипи в област Бургас – 5 648 граждани, от които 4 055 са трудноподвижни, а 1 593 – лица, живеещи в труднодостъпни и отдалечени райони. На територията на Столичната РЗИ са ваксинирани 1 860 трудноподвижни лица.

В Софийска област имунизирани са общо 1 667 трудноподвижни граждани и лица, живеещи в труднодостъпни места. На територията на област Велико Търново с ваксини срещу COVID-19 са имунизирани 141 трудноподвижни граждани и 1 583 жители на труднодостъпни населени места. В област Стара Загора ваксини срещу коронавирусната инфекция са поставени на 1 698 желаещи.

В област Благоевград ваксини са поставени на 1 111 трудноподвижни граждани и лица, живеещи в труднодостъпни и отдалечени райони. За област Варна – имунизирани са 1 275 души, от които 374 трудноподвижни граждани и 901 лица, живеещи в труднодостъпни и отдалечени райони. 

В област Хасково ваксини срещу коронавирусната инфекция са поставени на 842 желаещи. За област Силистра броят им е 909. В област Сливен са ваксинирани 814 трудноподвижни граждани и лица, живеещи в труднодостъпни и отдалечени райони. В област Перник ваксини срещу COVID-19 са поставени на 672 трудноподвижни граждани и лица, живеещи в труднодостъпни и отдалечени райони.


Ваксинация след преболедуване

Министерството на здравеопазването и Експертният консултативен съвет по надзор на имунопрофилактиката препоръчват:

  • Преболедувалите COVID-19 да се ваксинират с пълна имунизационна схема не по-рано от 3 месеца след лабораторно потвърждаване на диагнозата;
  • При лица, заболели от COVID-19 след прилагане на първа доза от ваксините с двудозов режим на имунизация, втората доза ваксина се поставя не по-рано от 3 месецa след потвърждаване на диагнозата.

Ваксинация на български граждани, които са получили ваксина срещу COVID-19 в чужбина

Българските граждани и лицата със статут на постоянно и дългосрочно пребиваващи в България могат да си поставят втора доза (при двудозовите) и/или бустерна ваксина (първа или втора) срещу COVID-19 в България, като от тях се изисква да представят във ваксинационния пункт документ, удостоверяващ вече поставените ваксини срещу COVID-19. Документът трябва да съдържа имената на лицето, неговата дата на раждане, датата на поставяне на предходната доза, търговското наименование на ваксината, лицето поставило ваксината, неговия подпис и държавата, в която е извършена ваксинацията.

Тъй като в страната се прилагат само ваксините срещу COVID-19, разрешени за употреба от ЕС, няма национални препоръки по отношение поставянето на втора или допълнителна (бустерна) доза след ваксинация с други ваксини срещу новия коронавирус, напр. Синовакс, Спутник и т.н.


Ваксинация на чужди граждани

Ваксини срещу COVID-19 могат да бъдат прилагани на следните групи чужди граждани:

  • чужденци, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България;
  • чуждестранни студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас;
  • лица, пребиваващи продължително в Република България;
  • членове на дипломатически и консулски представителства и на представителства на международни организации, акредитирани в Република България, както и членове на техния административно-технически и обслужващ персонал, и членове на техните семействата, които живеят в Република България.

Къде мога да се ваксинирам и как протича ваксинацията?

Ваксинация срещу COVID-19 извършват общопрактикуващите лекари, регионалните здравни инспекции, мобилни ваксинационни пунктове и лечебни заведения.

В прикачения файл можете да намерите списъци на регионалните здравни инспекции в страната, като на съответните линкове е налична информация за ваксинационните пунктове по области:

Лечебни заведения и кабинети на РЗИ, които прилагат ваксини срещу COVID-19

Как протича ваксинацията – преди/по време/след:

  • Медицинският специалист, който ще Ви постави ваксината, на място провежда консултация с Вас.
  • В случай че имате алергия към даден лекарствен продукт, информирайте медицинското лице преди ваксинацията. Противопоказание за ваксинацията е алергия към активното вещество или към някое от помощните вещества на ваксината.
  • Ако страдате от едно или повече заболявания, информирайте медицинския специалист за приеманите от Вас лекарствени продукти.
  • По време на ваксинацията е препоръчително да сте с поставена защитна маска за лице.
  • Останете във ваксинационния пункт 15-20 минути след ваксинацията, за да бъдете под медицинско наблюдение.
  • След ваксинация се препоръчва физическа почивка. При поява на болка или втрисане могат да се приемат болкоуспокояващи и понижаващи температурата лекарства.
  • Ваксинираните лица получават Цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация.

ВАЖНО! Преди ваксинацията не е необходима употребата на болкоуспокояващи и понижаващи температурата лекарствени продукти.

ВАЖНО! Преди ваксинацията не е необходимо изследване за COVID-19 и/или за антитела.

Ваксинацията в България е доброволна и безплатна, независимо от здравноосигурителния Ви статус.


Имунитет

Имунният отговор при инфекция със SARS-CoV-2 и след ваксиниране срещу COVID-19 се определя от образувалите се специфични антитела и ефекторни имунни клетки срещу вируса. Антителата срещу COVID-19 са маркер за т.нар. хуморален имунитет и представляват високомолекулни белтъци от различни класове (IgM, IgG и IgА). Насочени са срещу различни антигенни участъци на вируса. Имунните клетки са В-лимфоцити, които след диференциране се превръщат в плазматични клетки, синтезиращи антителата, и Т-лимфоцити, които могат да унищожат инфектираните с вируса клетки. Наличието на В- и Т-клетки на имунната памет, специфични за SARS-CoV-2, осигуряват при повторна среща с вируса достатъчно бързо образуване на антитела и ефекторни Т-лимфоцити, така че инфекцията да не се проявява клинично.  

Специфичният за SARS-CоV-2 хуморален имунитет се удостоверява с изследването на RBD-специфични антитела с вирус-неутрализираща активност при използване на различни лабораторни техники. IgG антителата се откриват в серума по-продължително време след преболедуване или ваксинация за разлика от IgM. Клетъчният имунитет за SARS-CoV-2 се установява с наличието на SARS-CoV-2 специфични Т-клетки, най-често по продукцията на интерферон гама след стимулиране с белтъци от вируса.

След преболедуване се формира т. нар. пост-инфекциозен имунитет, при който образувалите се антитела и клетки са насочени срещу всички антигенни епитопи на вируса. Съществува риск обаче освен специфични антивирусни антитела и клетки след преболедуване да получим и сериозни усложнения от прекаран тежък COVID-19. Има опасност и от т. нар. пост-COVID състояния. Това могат да са симптоми като задух, лесна уморяемост, косопад, сърдечно-съдови оплаквания, безсъние и проблеми с паметта, които продължават месеци наред. Съществуват данни, че пост-COVID състоянията се подобряват след ваксиниране. Допуска се, че ваксината пренасочва имунния отговор към вируса и остатъчната инфекция, която е в основата на тези симптоми.

След ваксинация се синтезират антитела и имунни клетки, които са насочени само срещу вирусния шипов протеин, който е в основата на прилаганите у нас ваксини. Ваксините срещу COVID-19 учат имунната ни система да разпознава вируса, причиняващ COVID-19, и да се бори срещу него, стимулирайки изграждането както на антитела, така и на Т-клетъчен имунитет.

Обикновено организмът ни изгражда защита (имунитет) срещу вируса около 2 седмици след завършен първичен ваксинационен курс. За защитени хората се приемат 2 седмици след поставяне на втората доза от ваксините на Pfizer/BioNTech, Moderna и AstraZeneca или 2 седмици след поставяне на еднодозовата ваксина на Johnson & Johnson's (JCOVDEN). 

Разликата между пост-инфекциозния и пост-ваксиналния имунитет се състои в това, че при при заразяване с вируса не се знае с каква доза е стимулирана имунната система, за да отговори със съответната имунна реакция, т. е. имунният отговор може да не бъде достатъчно напрегнат. Докато при ваксинирането дозата е известна и може да се предполага силата на имунния отговор. Голямото предимство на ваксинацията е, че образуването на антитела се осъществява без да се подлагаме на рисковете (краткосрочни и дългосрочни, а понякога и трайни) от преболедуването. Освен това SARS-CoV-2 притежава фактори, които потискат естествения имунен отговор. Тъй като тези фактори липсват във ваксината, имунната система на ваксинирания индивид е в състояние да разгърне пълната си сила.

За хибриден имунитет говорим, когато човек е и ваксиниран, и преболедувал COVID-19. Този имунитет е изключително напрегнат и дълготраен. Ето защо е важно преболедувалите също да бъдат ваксинирани.

Министерството на здравеопазването и Експертният съвет по надзор на имунопрофилактиката препоръчват преболедувалите COVID-19 да се ваксинират с пълна имунизационна схема не по-рано от 3 месеца след лабораторно потвърждаване на диагнозата. При лица, заболели от COVID-19 след прилагане на първа доза от ваксините с двудозов режим на имунизация, втората доза ваксина се поставя не по-рано от 3 месецa след потвърждаване на диагнозата.

На лицата със завършен ваксинационен курс (първична имунизация), които са преболедували COVID-19, се препоръчва да си поставят бустерна доза от адаптираните ваксини Comirnaty Original/Omicron BA.1, или Comirnaty Original/Omicron BA.4-5, или Spikevax Bivalent Original/Omicron BA.1 най-малко 3 месеца след датата на лабораторното потвърждение на инфекцията.

Какво означава „ваксинален пробив“?

Случаите на разболяване след завършен имунизационен курс се обозначават с термина „пробив в защитата на ваксината“ (breakthrough cases). Появата на пробиви зависи от три основни фактора:

  • От вируса – пандемичният вирус SARS-CoV-2, продължавайки да циркулира сред човешката популация, мутира до значими за общественото здраве варианти (напр. Делта и Омикрон), които са както по-заразни, така и по-способни да избягват пост-ваксиналния и пост-инфекциозния имунитет.
  • От приложената ваксина – за да се прояви напълно защитният ефект на ваксините, е нужно време за развитие на протективен имунен отговор. Това става средно 2 седмици след завършен ваксинационен курс.
  • От индивидуалния имунен отговор – в човешката популация съществуват здрави хора, които не изграждат достатъчно напрегнат имунитет след ваксинация. От друга страна, продължителният прием на някои медикаменти (поддържаща терапия при определени заболявания) също може да възпрепятства развитието на пълноценен имунен отговор.

Цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация

Цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация можете да получите от имунизационния пункт, в който е приложена ваксината, или от общопрактикуващия лекар, който Ви е имунизирал. Сертификатът може да бъде изтеглен от Националната здравно-информационна система (www.his.bg). При завършен първичен ваксинационен курс този документ е със срок на валидност на територията на Европейския съюз 270 дни (след поставена втора доза от двудозовите ваксини или първа от еднодозовата ваксина Janssen). При завършен първичен ваксинационен курс и поставена първа/втора бустерна доза документът не е ограничен със срок на валидност.

Приложението за проверка на сертификатите е COVID CHECK BG. То може да бъде изтеглено от тук: https://play.google.com/store/apps/details?id=dcc.check.bg

Издаването и валидирането на цифровия сертификат на ЕС може да се направи и през чатбот канала във Viber  на Единния информационен портал за COVID-19 www.coronavirus.bg

Информация за другите Цифрови COVID сертификати на ЕС можете да намерите в секция „Други често задавани въпроси“


Други често задавани въпроси

Има три вида Цифров COVID сертификат на ЕС, които можете да ползвате при пътуване в Европейския съюз. Тези сертификати се издават на основание Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 г. относно рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID-19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) с цел улесняване на свободното движение по време на пандемията от COVID-19.

  • За ваксинация срещу COVID-19;

Цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация можете да получите от имунизационния пункт, в който е приложена ваксината или от общопрактикуващия лекар, който Ви е имунизирал. Сертификатът може да бъде изтеглен от Националната здравно-информационна система (www.his.bg ). При завършен ваксинационен курс този документ е със срок на валидност на територията на ЕС 270 дни (след поставена втора доза от двудозовите ваксини или първа от еднодозовата ваксина „Janssen“). При завършен ваксинационен курс и поставена първа/втора бустерна доза документът не е ограничен със срок на валидност.

При поставена бустерна доза от адаптираните иРНК ваксини Comirnaty Original/Omicron BA.1 или Comirnaty Original/Omicron BA.4-5 или Spikevax Bivalent Original/Omicron BA.1 гражданите получават сертификат, който е идентичен с този за поставена до момента първа или втора бустерна доза, като изключение е единствено изписването на поредния номер на приложената ваксина. Този сертификат също е безсрочен, доколкото действащият европейски регламент не предвижда друго.

  • За преболедуване на COVID-19, доказано с PCR или антигенен тест;

Цифров COVID сертификат на ЕС за преболедуване получават гражданите, които притежават документ, удостоверяващ, че лицето е прекарало COVID-19, потвърдено с PCR или антигенен тест. Този документ е с давност 6 месеца и може да се ползва в Европейския съюз.

  • За отрицателен резултат от проведено изследване с PCR-тест или с антигенен тест.

Цифров COVID сертификат на ЕС за отрицателен резултат от тест се издава от лабораторията, която е извършила изследването. Това може да бъде самостоятелна лаборатория, към лечебно заведение или към диагностично-консултативен център. Списък на лабораториите, които издават Цифров COVID сертификат на ЕС за изследване, е публикуван на страницата на НЗИС.

В случай че установите несъответствие/сгрешени данни в своя сертификат за ваксинация (сгрешено име, дата на поставяне на ваксина, ЕГН, адрес или др.), трябва да информирате имунизационния пункт, в който е поставена ваксината или съответната регионална здравна инспекция на територията, на която се намира пунктът. Сигналът е в свободен текст, съдържащ трите имена на лицето, данни за контакт, информация за поставената/ите ваксина/и и описани подробно констатираните несъответствия. Към сигнала приложете копие на съответните документи.

В случаите, когато лице подаде сигнал до имунизационния пункт, в който му е поставена ваксината или необходимостта от промяна е установена от страна на медицински специалист, директорът/управителят на лечебното заведение подава до РЗИ заявка за корекция на данни или за анулиране на запис. След положително становище на РЗИ заявката се подава за изпълнение в МЗ.

В случаите, когато ваксината е поставена от РЗИ или структури към МЗ, гражданите подават сигнал в РЗИ и при установяване на основания за извършване на корекция, РЗИ изпраща в МЗ заявка за изпълнение.

Министерството на здравеопазването създаде и възможността при несъответствия в имената, изписани в сертификат за ваксинация, гражданите да сигнализират и директно МЗ, като изпратят имейл на следната електронна поща: [email protected] В имейла трябва да бъдат приложени копие на сгрешения сертификат и посочени вярно изписаните имена на лицето.

Как да процедирате при сгрешени данни в Цифровия Ви COVID сертификат на ЕС за ваксинация можете да се консултирате и на тел: 02 9301 445

Обръщаме внимание, че в Националната здравно-информационна система, модул е-Имунизация, са разрешени корекции единствено на следните данни: дата на администриране на ваксината; код на заболяване, срещу което се извършва имунизацията; дата на следващата доза при серийни ваксини; предходната имунизация от серията е поставена преди съществуването или извън системата НЗИС (ако ваксината изисква повече от една доза); национален референтен номер (НРН) на предходната имунизация от серията (ако ваксината изисква повече от една доза); настоящ адрес на пациента (всяко от полетата вътре); националност на пациента по ISO 3166-1 alpha-2; социална група на пациента (лекари, учители, общи работници, пенсионери и т.н.); телефон за връзка с пациента; имейл за връзка с пациента; телефон за връзка с лекаря; имейл за връзка с лекаря.

За всяка корекция, извън описаните по горе, записът трябва да се анулира чрез подаване на заявка.

Гореописаните правила са посочени в  Заповед № РД-01-202/02.04.2021 г. на министъра на здравеопазването, с която е регламентирана  стандартната оперативна процедура за промяна на данни в Националната здравно-информационна система, модул е-Имунизация.

Заповедта е достъпна на адрес: https://mh.government.bg

Да, ваксинацията срещу COVID-19 е безплатна за всички. Няма значение дали сте здравноосигурен/а или не. Ако желаете да се имунизирате, посетете общопрактикуващ лекар, регионална здравна инспекция (РЗИ) или ваксинационен пункт. 

Трудноподвижните граждани и тези от отдалечени и труднодостъпни населени места могат да се свържат с регионалната здравна инспекция, на чиято територия живеят, за да им бъде осигурена ваксинация в дома чрез мобилен екип на РЗИ, ЦСМП или болница (според създадената на ниво област организация).

Не, ако нямате симптоми, не е необходимо да се изследвате преди ваксинация.

За двудозовите ваксини: Нужно е време за изграждане на имунитет и ефективен имунен отговор. Защитният отговор започва да се проявява след около 2 седмици от прилагането на първата доза при ваксините с двудозов прием, след което за определен период от време продължава да се усилва. След няколко седмици защитният отговор започва да избледнява. Затова се прилага втора доза, която консолидира имунния отговор за много по-продължителен период. Усилващият ефект на втората апликация се проявява също след 2 седмици.

При еднодозовата ваксина: имунитет се изгражда за около 14 дни след поставянето на ваксината. Това е посочено и в кратката характеристика на лекарствения продукт.

Накратко, нужно е време за изграждане на имунитет. В този период, ако вирусът циркулира в популацията, ваксинираният се намира в риск от инфектиране и разболяване.

Съществуват и т.нар. случаи на „пробив в защитата на ваксината“ (breakthrough cases), когато въпреки ваксинацията човек не изгражда достатъчно напрегнат имунитет. Продължителният прием на някои лекарствени продукти (поддържаща терапия при определени заболявания) също може да възпрепятства развитието на пълноценен имунен отговор. За да бъдат ограничени ваксиналните пробиви, е препоръчително поставянето на бустерна ваксина срещу COVID-19.

Положителният резултат от изследване за SARS-CoV-2 означава инфекция с вируса, а не заболяване. Не всички инфектирани хора развиват симптоми на COVID-19.

Да, няма никакъв проблем да дарите кръв. Сроковете на отлагане от кръводаряване след ваксинация срещу CОVID-19 са между 2 и 28 дни в зависимост от вида на приложената ваксина.

При иРНК ваксини:

  • 48 часа след ваксинацията, ако нямате нежелани лекарствени реакции;
  • 7 дни след възникнали нежелани реакции;

За векторни ваксини – Janssen и Vaxzevria (AstraZeneca) срокът на отлагане от кръводаряване е 28 дни.

Сроковете на отлагане се прилагат след всяка доза от ваксините срещу COVID-19.

Ваксините срещу грип и срещу COVID-19 могат да бъдат приложени едновременно, като единственото условие е да не се поставят на една и съща ръка.

Не, ваксинацията срещу COVID-19 не повлиява резултатите от изследванията за SARS-CoV-2.

Сертификатът, който ще получите, е идентичен с този за поставена първа бустерна доза, като изключение е единствено изписването на поредния номер на приложената ваксина. Този сертификат, също като сертификата за поставен първи бустер, е безсрочен, доколкото действащият европейски регламент не предвижда друго.

Да, за всяка приложена ваксина срещу COVID-19, получила разрешение за употреба на територията на ЕС, се издава сертификат за ваксинация, отговарящ на изискванията на европейския регламент. Всяка поставена доза от ваксините срещу COVID-19 се вписва от медицинското лице, което е направило имунизацията, в Националния имунизационен регистър – част от Националната здравно-информационна система. Валидността на издадените сертификати не се влияе от вида на избраната ваксинационна схема.