4030 деца са без завършена имунизация срещу коклюш

Предишна Следваща

Заболяемостта от коклюш в България расте, а през изминалата година 4030 деца не са получили завършен основен курс имунизация срещу заболяването.

Последният пик на коклюш у нас регистриран през 2017 и 2018 г., когато са докладвани съответно 116 и 114 заболели. През периода на пандемията от COVID-19, регистрацията на заболяването в страната отчита срив. Съобщените случаи са, както следва: 27 заболели през 2020 г., 3 през 2021 г., 17 през 2022 г. и 20 през 2023 г. За сравнение, само в периода 1 януари до 14 април 2024 г. са регистрирани 205 заболели от коклюш. За същия период на миналата година броят им е бил 4.

Имунизацията срещу коклюш намалява риска от конвулсии, апнея и мозъчна увреда при кърмачета и малки деца, поради високата заболяемост и смъртност при тях. Коклюш е една от водещите причини за заболяване при децата в доимунизационната ера. Въпреки наличните ваксини, коклюш продължава да е важна причини за заболяемост и смъртност в света.

Наблюдения сочат, че след поставяне на първа доза ваксина се създава имунитет при около 50% при децата от тях, а след втора доза – при около 80%. За изграждане обаче на пълна защита е необходимо поставянето на три дози ваксина. Основната цел на ваксинацията срещу коклюш е да се намали риска от тежко протичане при кърмачета и малки деца, поради високата заболяемост и смъртност, причинени от заболяването в тази възрастова група.

Защита на новородените от коклюш, до навършване на ваксинационна възраст (два месеца) може да се осигури чрез ваксинация на бременните жени. Това е възможно през третия триместър на бременността с ваксината Boostrix срещу дифтерия, тетанус и коклюш за възрастни, която от м. февруари, със съдействието на Министерството на здравеопазването, е налична в аптечната мрежа в страната. При ваксинация от 27 до 36 гестационна седмица, ваксиналните антитела преминават в новороденото. Ваксинацията е препоръчителна и при бащи, баби и дядовци, които са в близък контакт с кърмачета до 12-месечна възраст.

В България задължителна имунизация срещу коклюш е въведена през 1957 г., когато заболяемостта е била 128,61 заболели на 100 000 население (9 840 случая). През 1959 г. заболелите достигат до 22 636, от които 101 умират. През следващите години започва постепен спад в броя на заболелите.

Според имунизационния календар на страната, основната имунизация срещу коклюш е от три дози, които се прилагат в три последователни месеца. Първата ваксина се поставя от втория месец след раждането, след това на третия и четвъртия месец. Тогава на бебето се прилага шесткомпонентната ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хелофилус инфлуенце тип Б и хепатит Б. След това първата реимунизация се прилага на 16-ти месец от раждането (не по-рано от 1 година след III-тия прием). Втората реимунизация е през 6-та година на детето, а последната - на 12-та година. Така общия брой дози, които детето получава от втория месец до дванайстата си година е 6, като при реимунизациите се прилагат съответно петкомпонентна и четирикомпонента ваксини. 

Коклюш е заболяване с изявена цикличност между 3 и 5 години. От средата на 2023 г. се наблюдава ръст на заболелите в редица европейски държави, който продължава и през 2024 г. През настоящата година в България също се отчита ръст на заболяемостта. Най-засегнати са кърмачета до 1 г., следвани от децата на възраст 10-14 г.

Напомняме, че всяко дете, което е пропуснало своята ваксинация срещу коклюш трябва да посети своя общопрактикуващ лекар при първа възможност.