Имунизация срещу хепатит Б
Препоръчителна имунизация срещу хепатит Б е показана за всички лица на и над 16 г., които нямат имунна защита срещу заболяването.
Препоръчителна имунизация срещу хепатит Б се препоръчва за всяко неимунно лице, на и над 16 години, което попада в поне една от посочените по-долу групи.
Какво представлява заболяването?
Хепатит Б е заболяване на черния дроб, причинено от хепатитен вирус тип B (HVB).
Хепатит Б може да доведе до хроничен хепатит, напреднало чернодробно заболяване като цироза и хепатоцелуларен карцином. Рискът от остра чернодробна недостатъчност и летален изход при хепатит Б варира обикновено от 0,5 до 1%.
Как се разпространява заболяването?
Вирусът на хепатит Б се предава основно по сексуален път, когато не се използва презерватив. При болен или вирусоносител е възможно заразяване на контактните лица в домакинството/семейството при ежедневен контакт при споделяне на общи принадлежности (самобръсначки, четки за зъби, нокторезачки и др.), по които са налице микроследи от кръв.
При контакт със заразена кръв – стоматологични интервенции, кръвопреливане, използване на замърсени игли, включително при татуировки или акупунктура, замърсени инструменти от козметични салони и др.
Възможно е заразяване на новороденото от майка носител на хепатит Б по време на раждането.
Какви са симптомите?
Клиничните симптоми при остър вирусен хепатит включват треска, умора, мускулни и ставни болки, безапетитие, гадене и повръщане, стомашни болки, пожълтяване на склерите на очите и на кожата, потъмняване на урината.
При повечето хора хепатит Б протича без изявена клинична картина, като това зависи и от възрастта. При лицата над 30 г. заболяването протича по-често симптоматично, в сравнение с по-младите заболели.
Коя ваксина срещу хепатит Б се прилага у нас?
В България за препоръчителна имунизация срещу хепатит Б при лица на и над 16 г., е налична ваксината Engerix B - 20 микрограма/1 ml.
Виж листовката: https://www.bda.bg
Могат да бъдат препоръчани 2 схеми за първична имунизация:
- на 0,1 и 6 месеца, която води до оптимална защита на 7-мия месец и до изработване на високи концентрации антитела.
- бърза схема на 0,1 и 2 месеца, която ще осигури защита по-бързо. При тази схема на 12-тия месец трябва да се приложи четвърта доза.
При пациенти с бъбречна недостатъчност, включително пациенти на хемодиализа, имунният отговор към ваксини срещу хепатит Б е по-слаб, но имунизацията остава препоръчителна.
При известна или подозирана експозиция на HBV, се препоръчва използването на схемата с имунизации на 0, 1, 2 и 12 месеца.
Кога трябва да се ваксинирам срещу хепатит Б?
Ваксинирането на лица в риск от заразяване или от тежко протичане на хепатит Б трябва да се проведе възможно най-рано, особено в следните случаи:
- Лицата, родени преди 1992 г.;
- Носители на HIV;
- Пациенти с бъбречна недостатъчност, вкл. пациенти на хемодиализа и такива, които подлежат на чести трансфузии на кръв и кръвни продукти и на органна трансплантация;
- Пациенти с хронични чернодробни заболявания, независимо от етиологията, включително носители на вируса на хепатит тип С;
- Служители в армията и полицията;
- Лица, употребяващи инжекционни наркотици;
- Хомосексуалисти, както и лица с повишен риск във връзка със сексуалното им поведение, в това число лица, преболедували от друга сексуално-преносима инфекция;
- Контактни в семействата и сексуални партньори на носители на повърхностния антиген на вируса на хепатит Б, на болни и на преболедували от хепатит тип Б;
- Лица, заминаващи за страни с висока заболяемост от хепатит Б;
- Медицинските и немедицинските специалисти, вкл. обслужващия персонал в лечебните и здравните заведения, студентите по медицина и дентална медицина от висшите медицински училища, които са отрицателни за повърхностния антиген на хепатит Б вируса и нямат лабораторно потвърдени данни за естествено придобит или постваксинален имунитет към хепатит Б (по реда на Наредба № 4 от 2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа).
Кои са най-честите нежелани реакции?
Чести нежелани реакции са: болка и зачервяване, подуване в мястото на поставяне, главоболие, умора, неразположение и повишена температура (≥37,5°C).