Пневмококови инфекции

Какво представлява заболяването и кой го причинява?

Това е заболяване, причинено от бактерията Streptococcus pneumoniae, известна също като пневмокок.

Бактерията причинява множество заболявания, от сравнително леко протичащи, до тежки и животозастрашаващи. Пневмококът е един от главните причинители на придобитата в обществото пневмония, на бактериален менингит и на отит на средното ухо.

Пневмококите са слабо устойчиви във външна среда – при стайна температура загиват лесно.

Пневмококовите инфекции са най-чести през зимата и пролетта, като случаи се регистрират през цялата година.

Как се предава?

Заразяването става по въздушно-капков път. Боледуват най-често децата до 5 годишна възраст и възрастни хора над 65 години. Възникването на пневмококови инфекции се благоприятства от простуда, вирусни респираторни инфекции.

Как се открива?

За доказване на пневмококите се изследват храчки, гърлен, носен, ушен секрет, ликвор, кръв. Извършва се микроскопско изследване и се прави посявка в културелна среда.

Какви са симптомите?

Пневмококовото заболяване може да засегне различни органи и системи в човешкото тяло.

Навлизането на пневмококите през кръвта води до бактериемия и обикновено вторично засягане на мозъчните обвивки, ставите и перитонеума (инвазивно заболяване). Възможно е пневмококите да достигнат и до белите дробове и да предизвикат пневмония.

В други случаи, пневмококите се разпространяват от назофарикса и достигат до ушите или синусите.

Симптомите зависят от локализацията на пневмококовата инфекция и може да включват висока температура, отпадналост, задух, учестено дишане, кашлица с гнойни храчки, гнойна секреция от носа, главоболие, отпадналост и др.

До какви последствия може да доведе?

Леталитетът при инвазивни пневмококови инфекции (септицемия, менинигит) може да достигне до 50% в някои части на света.

Продължителни неврологични усложнения като загуба на слуха, умствено изоставане, гърчове и движателни нарушения са наблюдавани при всяко четвърто дете с пневмококов менингит.

Пневмококовата инфекция на средното ухо и на синусите са по-често срещани и по-леко протичащи от инвазивните заболявания, но се считат за значителен здравен проблем, включително и по отношение на прилагането на антибиотици за лечение.

Освен децата, от пневмококови инфекции са застрашени и лицата с отслабена имунна система, напр. с хронични дихателни заболявания, сърдечни заболявания, диабет, сърповидноклетъчна анемия или аспления.

Какво е постигнато в профилактиката на заболяването?

Проучвания сочат, че ваксиналните програми срещу пневмококи намаляват значимостта на инвазивното пневмококово заболяване, както за ваксинирани (директен ефект), така и за неваксинирани (индиректен ефект) лица, както и консумацията на антибиотици.

По данни на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), в България случаите на инвазивна пневмококова инфекция, както и на пневмококов менингит са единични. През 2022 г. са регистрирани 7 случая на заболели от пневмококов менингит/менингоенцефалит, през 2021 г. - 3 случая; през 2020 г. - 11 случая. Отчита се спад в заболелите спрямо 2019 г. (34 случая) и 2018 г. (25 случая).

В България задължителна имунизация срещу пневмококи е въведена за деца през 2010 г, като се прилага ваксината Synflorix.

Ползи от ваксинацията

 
 
 
 
  • Ако 1 000 души заболеят от инвазивна пневмококова инфекция (напр. сепсис, менингит), 250 от тях ще развият пневмония; 250 от тях ще развият менингит; 100 от тях ще умрат. Тежко протичащите инфекции водят до смъртен изход при 30% от децата; 15-20% от оцелелите след менингита развиват като усложнения мозъчни увреждания и глухота.
  • Ако 1 000 души се ваксинират срещу пневмококова инфекция, 100 от тях ще съобщят за зачервяване, подуване, болка на мястото на поставяне на ваксината или ще имат треска; 100 от тях ще съобщят за намален апетит; сънливост или раздразнителност.