Имунизация срещу бяс

Какво представлява заболяването?

Заболяването бяс при човека се предизвиква от вирус, който се пренася чрез слюнката на болни животни. Преносители на вируса са различни диви и домашни животни.

Как се разпространява заболяването?

Вирусът попада у човека при ухапване, ожулване, ослюнчване или одраскване от болно животно. Не е възможно навлизане на инфекцията през здрава кожа. В България заболяване при хората от бяс се среща изключително рядко. В последните 50 години са регистрирани само 2 случая (през 1974 г. и през 1994 г.), и двата завършили летално. Последният случай, през 1994 г. е при 6-годишно дете.

Какви са симптомите?

По време на инкубационния период (времето от заразяването до развитието на болестта), който обикновено е 1-3 месеца, не се наблюдават никакви болестни признаци. Началните симптоми на бяс при човека се състоят в нарастване на общото безпокойство, болка, умора, главоболие, раздразнителност, повишена температура, гърчове, халюцинации и парализа.

Хидрофобия и аерофобия са характерни признаци за бяс и се появяват при около 50% от пациентите. Опит за консумация на течност или въздух, издишан в лицето на пациента, предизвиква тежки спазми на ларинкса или диафрагмата и усещане за задушаване. Дори и предложение за пиене на течност или видът на пълна чаша с вода може да доведе до хидрофобен спазъм.

Кога трябва да се ваксинирам срещу бяс?

Ваксина срещу бяс се поставя тогава, когато пациентът е имал опасен контакт – одраскване, ожулване, контакт със слюнка или след ухапване от съмнително за бяс домашно или диво животно.

Особено рискови са безстопанствените (улични) кучета, както и горските животни.

Ваксинация се препоръчва и за преекспозиционна профилактика на лица, при които съществува висок риск от заразяване. Това са хора, чиято професия или дейност ги излага на риск от заразяване с вируса на беса (лабораторни специалисти, работещи с вируса на беса, ветеринарни специалисти, горски работници, селскостопански работници, ловци, дерачи на кожи, служители в зоологически градини и приюти за бездомни кучета, персонал на кланици и екарисажи).

При международно пътуване в области/страни, където заболяването е ендемично и където незабавният достъп до подходящи медицински грижи, включително ваксина срещу бяс и имуноглобулин, може да бъде ограничен, също се препоръчва имунизация.

Коя ваксина срещу бяс се прилага у нас?

В България се прилага инактивираната, базирана на клетъчни култури противобясна ваксина Verorab (https://www.bda.bg), която е показана за  всички възрастови групи.

Ваксинацията след рисков контакт с животно трябва да бъде приложена възможно най-скоро след контакта. Прилагат се общо пет инжекции – в първия ден, а след това на 3-и, 7-и, 14-и и 28-и ден. На лица с предишна имунизация трябва да бъде поставена по една доза на ден 0 и ден 3.

Преекспозиционната (профилактична ваксинация) включва 3 дози ваксина приложени на 1-ви, 7-ми и 21-ви или 28-ми ден. Възможно е и прилагането на двудозова профилактична имунизация - на 1-ви и на 7-ми ден.

Имунизацията против бяс се извършва в лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ, определени със заповед на министъра на здравеопазването. Информация за лечебните заведения, прилагащи ваксини срещу бяс е налична в Регионалните здравни инспекции.

Кои са най-честите нежелани реакции?

Най-честите нежелани реакции при всички възрастови групи, (с изключение на кърмачета/малки деца на възраст под 24 месеца) са главоболие, неразположение, миалгия (мускулна болка) и болка на мястото на поставяне. При кърмачета/малки деца се наблюдава най-често миалгия, болка на мястото на инжектиране, неразположение, безутешен плач.