Коклюш - магарешка кашлица

Какво представлява заболяването и кой го причинява?

Коклюш, познат и като магарешка кашлица, е остра респираторна инфекция, което протича с характерна конвулсивна кашлица. У нас, заболяването е характерно за деца в различна възраст. Причинява се от бактерията Bordetella pertussis, слабо устойчива във външната среда – при стайна температура загива за около 30 мин.

Как се предава?

Причинителите на коклюш се отделят с пръски и капчици секрет от ларинкса, трахеята и бронхите, които при дишане, кашляне и говор попадат във въздуха. Заболяването често се предава на малки деца в домакинството/семейството от по-големи братя/сестри или от други възрастни членове.

Как се открива?

За изолиране на причинителя Bordetella pertussis в началото на заболяването от болния се взема назофарингеален секрет (за предпочитане сутрин на гладно). С по-висока чувствителност е изследването по метода PCR.

Какви са симптомите?

Инкубационен период е средно 7-10 дни.

В началото на заболяването болният е с прояви на лека до умерено висока температура, хрема и кашлица, която прераства в типична пароксизмална спастична (магарешка) кашлица. Оздравяване настъпва за около 4-6 седмици.

До какви последствия може да доведе?

Най-честите усложнения, засягат дихателните пътища и централната нервна система.

Възможно е развитието на пневмония, която в зависимост от своята тежест може да е причина и за летален изход.

При тежки форми на коклюш се наблюдава промяна в съзнанието и гърчове, които са в резултат от нарушено снабдяване с кислород и мозъчни кръвоизливи и могат да доведат до постоянна мозъчна увреда и дори до смърт.

Заболяването е опасно за кърмачета и деца в ранна детска възраст, неимунизирани срещу инфекцията.

Какво е постигнато в профилактиката на заболяването?

След въвеждане на активната имунизация се наблюдава рязко спадане на заболяемостта, изменение в клиничното протичане и моделиране на епидемичния процес (наблюдават се по-леки форми на коклюш) и спад в леталитета.

Имунизации срещу заболяването се прилагат още от първата година след раждането (Hexacima / Infanrix Hexa), които продължават като реимунизации  през втората година (Pentaxim / Infanrix-IPV+HIB), през годината, в която се навършват 6 години (Tetraxim) и през годината, в която се навършват 12 години (Boostrix).

В страните с висок имунизационен обхват заболяемостта сред децата във възрастта под 15 години е по–малко от 1 на 100 000.

В България ежегодно се регистрират случаи на коклюш, основно при деца. Заболяемостта варира между 0,25-4,06 заболели на 100 000 население.

Ползи от ваксинацията

 
 
 
 
  • Ако 1000 души се разболеят от коклюш, 2 от тях ще умрат от пневмония или мозъчно увреждане (повечето от тези смъртни случаи ще са при деца под 6 месечна възраст); 10 от тях ще получат конвулсии; 1 от тях ще получи енцефалит; 50 от тях ще развият пневмония; 200 от тях ще се нуждаят от прием в болница за лечение. При деца на възраст под 6 месеца рисковете от усложнения са значително по-високи.
  • Ако 1 000 души се ваксинират срещу коклюш, 100 от тях ще съобщят за дискомфорт, зачервяване или подуване на мястото на поставяне на ваксината или ще имат треска; до 10 от тях ще съобщят за непрекъснат плач повече от 3 часа след ваксинацията; 1 на 10 000 ваксинирани ще получи конвулсии.