Интернет срещу науката

Науката казва: Ваксините не причиняват аутизъм. Нарушенията от аутистичния спектър са генетично заложени. През 1998 г. британски изследовател на име Андрю Уейкфийлд изказва съмнения, че е възможно ваксината срещу морбили, паротит и рубеола да предизвиква аутизъм. Той съобщава в медицинското списание The Lancet за осем деца, които са развили аутизъм и са получили чревни проблеми скоро след поставянето на ваксина MMR. За да определят дали е основателно подозрението на Уейкфийлд, изследователите извършили серия от проучвания, сравняващи стотици хиляди имунизирани деца, със стотици хиляди други, които никога не са били ваксинирани. Те открили, че рискът от появата на аутизъм е еднакъв за двете групи. По-късно стана ясно, че Уейкфийлд е кандидатствал за патентоване на своя собствена ваксина срещу морбили и е получил $ 675 000 от адвокат, който се опитвал да съди компаниите, произвеждащи дотогавашните ваксини. Освен това децата, включени в проучването, били така подбрани, че да онагледят предполагаемата връзка между ваксината и определени болести. През следващите години редица проучвания отричат връзката между имунизациите и аутизма, а през 2010 г. „Лансет” оттегля статията с обяснението, че „повечето елементи в изследването на д-р Уейкфийлд са неточни и противоречат на предишни изследвания”. Част от авторите също се отказват от проучването. Малко след това Британският медицински съвет завинаги отнема медицинския лиценз на д-р Уейкфийлд. Проучване на Центровете за превенция и контрол на заболяванията, Атланта, САЩ, публикувано през 2013 г., потвърждава заключението, че ваксините не причиняват аутизъм. (Вижте повече - линк към въпроси и отговори – Причиняват ли ваксините аутизъм)

Науката казва: Ваксините, които се прилагат в България не съдържат т.нар. тиомерзал. Това е съставка, съдържаща живак, която е била най-често използваният консервант в някои ваксини, произвеждани и прилагани през 30-те години на 20-ти век. Поради факта, че децата са имунизирани често, в миналото те са получавали известни количества тиомерзал. Учените обаче не откриват никакви доказателства за това, че количествата тиомерзал във ваксините могат да причинят увреждания. Нещо повече, живакът естествено съществува в земната кора, почвата, въздуха и водата и всички хора са в досег с него. Всъщност, новородените, които са изключително на естествено хранене, приемат два пъти повече живак с кърмата, отколкото е количеството, съдържащо се във ваксините.

Науката казва: Ваксините имат различен състав, но в нито една от тях няма вещества, които да са в количества над допустимите и да причинят вреда. Много ваксини например съдържат незначителни количества от антибиотици или стабилизатори. Антибиотиците се използват в производството на ваксините, за да ги предпазят от случайно бактериално или гъбично замърсяване. Това са антибиотици (неомицин, стрептомицин или полимиксин В), които рядко се използват при деца, така че дори децата с алергии към пеницилин, амоксицилин, сулфонамиди или цефалоспорини могат да получат ваксина.

Желатинът пък се използва като стабилизатор в живите вирусни ваксини, а също така се съдържа и в много хранителни продукти. Стабилизаторите се използват, за да предпазват от разрушаване активните съставки на ваксините по време на производството, транспорта и съхранението им. Желатинът във ваксините е високо пречистен и хидролизиран (така че той е в много по-малки количества, отколкото се среща в природата). Лица, които имат алергия към желатина, съдържащ се в храните, могат да получат тежка алергична реакция към желатина, съдържащ се във ваксините. Тези реакции, обаче са изключително редки.

Друга срещата съставка на ваксините е алуминият, който се използва като адювант. Адювантите усилват имунния отговор, като в същото време активните съставки са в по-малки количества, а в някои случаи добър отговор се достига и при по-малко дози. Според някои хора, алуминият във ваксините може да предизвика увреждания. Фактите, обаче са успокоителни. Първо, алуминият се среща в природата навсякъде около нас – въздухът, който дишаме, водата, която пием, храната, която ядем – съдържат алуминий. Второ – количеството алуминий, което се съдържа във ваксините е малко. Например, през първите шест месеца от живота си, бебетата приемат до 4 милиграма алуминий, ако са получили всички задължителни ваксини. За същия период те ще получат 10 милиграма алуминий с кърмата, 40 милиграма, ако са на нормално изкуствено хранене и 120 милиграма, ако са на специално изкуствено хранене със соево адаптирано мляко.

В производството на някои ваксини се използва и формалдехид, като неговата роля е да инактивира (убие) вирусите, (например полиомиелитния вирус, вируса на хепатит А) или бактериалните токсини (като дифтерийния или тетаничния токсин). Голяма част от формалдехида се отделя и във ваксините остават малки количества.

Формалдехидът е вторичен продукт от белтъчната и ДНК-синтеза, така че се среща обичайно в кръвта. Количеството формалдехид в кръвта е десет пъти по-голямо от количеството, което се съдържа във всяка ваксина.

Науката казва: Като всеки лекарствен продукт, ваксините също имат възможни нежелани реакции, които са ясно описани в кратките им характеристики. Нежелана реакция след ваксинация (НРВ) е всяка реакция на организма извън изграждането на специфичен имунен отговор, която отговаря на следните критерии:

• възниква след имунизация;
• предполага се, че е свързана с имунизацията;
• води до отклонения в здравето на имунизирания;
• различава се по характер, тежест и изход от посочените в одобрената за страната кратка характеристика на ваксината или липсва в списъка на посочените в кратката характеристика реакции, възникващи след ваксинация.

Нежеланите реакции след ваксинация се разделят според локализацията си, според изхода от реакцията и според първопричините за възникване. Според локализацията биват:

• Локални реакции – болка и/или подуване и/или зачервяване на мястото на инжектирането;
• Системни реакции – фебрилитет, главоболие, отпадналост, безапетитие, общо неразположение и др.

Според изхода си се разделят на:

• Сериозни – всяко отклонение в здравния статус на ваксинираното лице, възникнало в рамките на един месец след имунизацията и довело до необходимост от спешна помощ, хоспитализация, инвалидизиране или причинило смърт;
• Други, които не са сериозни – всяко друго отклонение в здравния статус на ваксинираното лице, възникнало в рамките на един месец след имунизацията и завършило с оздравяване, за което е възникнало съмнение, че има причинно-следствена връзка с ваксинирането и при което не се налага хоспитализация и не е настъпила инвалидизация или смъртен изход.

Ваксиналните реакции, възникващи при правилно прилагане на ваксината, но произтичащи от специфичните ѝ качества биват:

• очаквани (обичайни) – включени в кратката характеристика на ваксината;
• неочаквани – такива, които не са наблюдавани до момента и не са включени в кратката характеристика.

Всички ваксинални реакции могат да бъдат с различна тежест, но повечето са леки, нямат сериозен характер и преминават спонтанно за няколко дни. Сериозните (тежки) реакции след ваксинация са изключително редки и изискват хоспитализация и продължително наблюдение. Повечето от тези реакции (напр. гърчове, тромбоцитопения, хипотонично-хипореактивни епизоди, персистиращ, неуспокоим плач) са преходни и не водят до дълготрайни проблеми. Анафилаксията, която е потенциално животозастрашаваща, но изключително рядка (под 1 на 1 млн. дози), при адекватно лечение е без остатъчни ефекти.

Животозастрашаващите алергични реакции при прилагането на съвременните ваксини са изключително редки, толкова редки, че често не могат убедително да бъдат свързани с прилагането на ваксината. Ако те се случат, това става в рамките на няколко минути до няколко часа след ваксинацията.

Хората могат да изпитат здравословни проблеми след ваксинация, които биха възникнали, дори ако лицето не е било ваксинирано. Тези здравословни проблеми не са свързани с ваксината, но съвпадат по време и погрешно могат да бъдат отнесени към реакциите от ваксината. През първата година и половина от живота си едно дете у нас получава многократно ваксини (при раждане, на 2-ри, 3-ти, 4-ти, 12-ти, 16-ти месец), т.е. за този период има общо 6 месеца, в които детето е след приложена ваксина и всичко, което му се случи би могло да бъде отдадено на нея.

Науката казва: Ваксините предпазват от болести. Различните ваксини действат по различен начин, но всяка ваксина помага на имунната система на организма да се научи как да се бори с микробите. Обикновено са необходими няколко 6 седмици, за да се развие защита след ваксинацията, като тази защита може да продължи цял живот. Някои ваксини, като тези сезонен грип, изискват периодични бустерни дози (реваксинация) за поддържане на защитните сили на организма. Без ваксини сме изложени на риск от сериозно заболяване и инвалидизиране от болести като морбили, пневмококов менингит, тетанус и полиомиелит. Много от тези заболявания могат да бъдат животозастрашаващи.

Науката казва: Поставянето на няколко ваксини едновременно е безопасно и се прилага в редица страни по света още от средата на миналия век. Преди да се одобри за употреба всяка нова ваксина, тя се тества заедно с ваксините, които вече са препоръчани за определена възраст на детето. Доказано е, че препоръчаните ваксини са толкова ефективни в комбинация, колкото и поотделно. Тази информация се съдържа и в документите на ваксините – кратка характеристика на продукта, листовка за пациента. Независимо че имунизационната схема може да изглежда плашещо, тя е съставена въз основа на най-добрата налична научна информация и е избрана измежду алтернативни схеми, защото е показала най-висока степен на безопасност при тестванията. Разделянето на ваксините, удължаването на междуваксиналните периоди и отказът от имунизация могат да причинят сериозни притеснения, защото децата ще бъдат възприемчиви към болестите за продължителен период от време. Установено е кога децата са най-уязвими към дадено инфекциозно заболяване, затова е важно те да бъдат имунизирани навреме – така ще се гарантира и най-добрия имунен отговор, който ще се изгради след имунизацията. Освен това, неимунизираните деца могат да се заразят от хора, които нямат никакви симптоми и в дадения момент са били заразоносители.

Науката казва: Ваксините, съдържащи живи, отслабени вируси изграждат по-силен имунен отговор и броят на дозите за поддържане на имунитета е по-малък. Обратно, ваксините, направени от единични протеини, полизахариди или токсоиди (инактивирани бактериални продукти) ще генерират антитела само срещу онези части от причинителя, които се съдържат във ваксината, и тъй като няма възпроизвеждане на самия микроорганизъм, ще се получи по-слаб имунен отговор. Към момента в България се прилагат живи ваксини – BCG ваксината срещу туберкулоза; MMRVaxPro срещу морбили, епидемичен паротит и рубеола; Rotarix/Rotateq срещу ротавирусен гастроентерит; Varivax срещу варицела и Stamaril срещу жълта треска.

Науката казва: Някои от болестите срещу които са ваксините, са почти изчезнали, като полиомиелит например, но ако бебето Ви не е имунизирано, то не е защитено и може да се разболее дори, ако само веднъж бъде изложено на риск от заразяване. Други заболявания обаче са често срещани в различни части на света (дифтерия, морбили), но в действителност са толкова близо, колкото е едно пътуване със самолет. Някои болести, като морбили и коклюш, се разпространяват много лесно, така че бебетата се нуждаят от защита срещу хората, които могат да ги заразят. Ако спрем ваксинирането срещу тези болести, вероятно те много бързо ще се върнат и много хора ще се заразяват. Ваксинирането на вашето дете ще го предпази от тези рискове.

Науката казва: Няма доказателства за връзка между ваксинацията и развитието на алергични, автоимунни, респираторни или друг вид заболявания на по-късен етап. Ваксините учат имунната система да реагира на определени антигени, но те не променят начина, по който имунната система работи.

Науката казва: Ако бебето се разболее от определени заболявания, то може да развие „естествен“ имунитет. Но трябва да понесе болестта, а това може причини дълготрайни последствия, включително инвалидизиране, мозъчно увреждане, парализа, глухота, слепота или дори смърт. Когато се вземат предвид рисковете, свързани със заболяването, ваксинацията определено е по-добрият избор.