Имунизация срещу пневмококови инфекции

Какво представляват пневмококовите инфекции?

Инфекциите със Streptococcus pneumoniae (пневмококи) са сред основните причини за заболяемост и смъртност в света при деца до 5 години и лицата на и над 65 г.

Пневмококите причиняват множество заболявания, от сравнително леко протичащи до тежки, животозастрашаващи инфекции.

Пневмококовите заболявания възникват вследствие на разпространение на бактериите към белите дробове, синусите, средното ухо. Инфекцията може да проникне в кръвта и да се развие сепсис и възпаление на други тъкани и органи. Пневмококът е един от главните причинители на придобитата в обществото пневмония, бактериален менингит, отит на средното ухо.

Засегнати от пневмококови инфекции са всички възрастови групи, но най-голямо е въздействието им при малките деца и при възрастните, при които придружаващите хронични белодробни и сърдечносъдови заболявания повишават риска от инвазивна пневмококова болест от 3 до 6 пъти. Леталитетът при инвазивните пневмококови заболявания (менингит, бактериемия) е висок, като в групата на възрастните над 65 години той достига до 80 %.

Как се разпространява заболяването?

Източник на инфекцията са болните лица и здравите носители.

Заразяването се осъществява основно при вдишване на отделени при кихане и кашляне пнивмококи.

Предаване на причинителите се осъществява и при близък контакт, както и при използване на общи предмети.

Какви са симптомите?

Симптомите на пневмококова инфекция са различни в зависимост от локализацията на причинителя в тялото и тежестта на заразяване.

При леки инфекции се появява болка, треска и оток в засегнатата област. Напр. при отит допълнително се появява отпадналост, болки в ушите, при синуит – запушване на носа, главоболие или загуба на обонянието.

В случай на пневмония обаче е налице болка в гърдите, кашлица, затруднение в дишането, втрисане.

При засягане на мозъчните обвивки (менингит) оплакванията са треска, главоболие, загуба на апетит, повръщане, схващане на врата, чувствителност към светлина.

При навлизане на пневмококите в кръвта и развитие на сепсис се наблюдава объркване, затруднение в дишането, болка, втрисане, повишаване на сърдечната честота, изпотяване. Като в някои случаи е възможен смъртен изход.

Кога трябва да се ваксинирам срещу пневмококи инфекции?

Препоръчителна имунизация с конюгирана пневмококова инфекция е показана за всички лица, при които поради придружаващи хронични заболявания или срив в имунитета съществува риск от тежко протичане на пневмококови инфекции.

Имунизация срещу пневмококи е препоръчително да се приложи преди есенно-зимния сезон, когато е повишена честотата на пневмококовите инфекции.

При деца, пневмококова конюгирана ваксина се прилага като задължителна имунизация от втория месец след раждането. Задължителната имунизация срещу пневмококи е въведена в Имунизационния календар на страната през 2010 г.

За възрастни на и над 65 г. от 2024 г. в рамките на Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип и на пневмококовите инфекции 2023-2026 г. ще се осигурява еднократна имунизация, като ежегодно ще се обхващат до 5% от подлежащите лица, които са заявили желание.

Коя ваксина срещу пневмококови инфекции се прилага у нас за препоръчителна имунизация?

В България се прилага конюгираната ваксина Prevenar 13 (Листовка).

Тя е показана за защита срещу инвазивно заболяване, пневмония и остро възпаление на средното ухо, причинено от Streptococcus pneumoniae, при деца, родени преди 2010 г. и за активна имунизация срещу инвазивно заболяване и пневмония, причинени от Streptococcus pneumoniae, при възрастни на и над 18 години и в старческа възраст.

Кои са най-честите нежелани реакции?

Най-честите нежелани реакции са главоболие, намален апетит, артралгия, миалгия, обрив, втрисане, умора, оток, зачервяване и болезненост на мястото на ваксиниране (включително нарушение на движенията).