Имунизация срещу хепатит А и хепатит Б

Какво представлява заболяването?

Хепатит А и хепатит Б са инфекциозни заболявания, засягащи черния дроб.

Докато хепатит А не причинява хронично чернодробно заболяване, то хепатит Б може да доведе до хроничен хепатит, напреднало чернодробно заболяване като цироза и хепатоцелуларен карцином.

Рискът от остра чернодробна недостатъчност и летален изход при хепатит Б варира обикновено от 0,5 до 1%.

Как се разпространява заболяването?

Хепатит А се разпространява главно при консумация на вирусно замърсена храна или вода - най-често това може да се случи при неспазване на добра лична хигиена или лоши хигиенни условия (мръсни ръце, контакт между отпадни и питейни води, замърсяване на питейни води с изпражнения и т.н.).: при близък контакт с болен от хепатит А – чрез храна, вода и предмети, използвани и заразени от болния; при сексуален контакт (орален или анален) със заразен партньор.

Вирусът на хепатит Б се предава основно по сексуален път, когато не се използва презерватив. При болен или вирусоносител е възможно заразяване на контактните лица в домакинството/семейството при ежедневен контакт при споделяне на общи принадлежности (самобръсначки, четки за зъби, нокторезачки и др.), по които са налице микроследи от кръв.

Освен това, вирусът на хепатит Б се предава и при контакт със заразена кръв – стоматологични интервенции, кръвопреливане, използване на замърсени игли, включително при татуировки или акупунктура, замърсени инструменти от козметични салони и др.

Възможно е заразяване на новороденото от майка носител на хепатит по време на раждането.

Какви са симптомите?

Симптомите на вирусните хепатити са сходни, поради което лабораторното потвърждение на диагнозата е от съществено значение.

Клиничните симптоми при остър вирусен хепатит включват треска, умора, мускулни и ставни болки, безапетитие, гадене и повръщане, стомашни болки, пожълтяване на склерите на очите и на кожата, потъмняване на урината.

При повечето хора хепатит Б протича без изявена клинична картина, като това зависи и от възрастта. При лицата над 30 г. заболяването протича по-често симптоматично, в сравнение с по-младите заболели.

Коя ваксина срещу хепатит А и Б се прилага у нас?

В България е налична комбинирана ваксина срещу хепатит А и Б – Twinrix adult, която е за лица на и над 16 г. (Листовка).

Три инжекции са необходими за пълна защита от двата хепатитни вируси. Втората и третата доза се поставят на 1-вия и на 6-тия месец след поставянето на първата ваксина.

Кога трябва да се ваксинирам срещу хепатит А и Б?

Предвид че комбинираната ваксина срещу хепатит А и Б предпазва от чернодробни инфекции, предавани по различни пътища, препоръчително е нейното прилагане възможно най-рано, особено при лица в риск от заразяване или от тежко протичане.

Имунизация срещу хепатит А се препоръчва при:

• Пациенти с хронични чернодробни заболявания, независимо от етиологията, включително носители на вируса на хепатит С, при които евентуална инфекция с вируса на хепатит А може да протече тежко;
• Лица, подложени на чести трансфузии на кръв и кръвни продукти;
• Лица, употребяващи инжекционни наркотици;
• Хомосексуалисти;
• Лица, заминаващи за страни с висока заболяемост от хепатит тип А и лоши санитарно-хигиенни условия, особено при престой над три месеца;
• Лица с повишен риск от заразяване, свързан с определени професии:
• Персонал на лаборатории, работещи директно с хепатит А вирус;
• Персонал и пациенти на лечебни заведения и социални домове за умствено изоставащи лица;
• Работещи в службите по чистотата, които директно обработват отпадъците;
• Работещи в системата на общественото хранене.

Имунизация срещу хепатит Б се препоръчва при:

• Лицата, родени преди 1992 г.;
• Носители на HIV;
• Пациенти с бъбречна недостатъчност, вкл. пациенти на хемодиализа и такива, които подлежат на чести трансфузии на кръв и кръвни продукти и на органна трансплантация;
• Пациенти с хронични чернодробни заболявания, независимо от етиологията, включително носители на вируса на хепатит тип С;
• Служители в армията и полицията;
• Лица, употребяващи инжекционни наркотици;
• Хомосексуалисти, както и лица с повишен риск във връзка със сексуалното им поведение, в това число лица, преболедували от друга сексуално-преносима инфекция;
• Контактни в семействата и сексуални партньори на носители на повърхностния антиген на вируса на хепатит Б, на болни и на преболедували от хепатит тип Б;
• Лица, заминаващи за страни с висока заболяемост от хепатит Б.
• Медицинските и немедицинските специалисти, вкл. обслужващия персонал в лечебните и здравните заведения, студентите по медицина и дентална медицина от висшите медицински училища, които са отрицателни за повърхностния антиген на хепатит Б вируса и нямат лабораторно потвърдени данни за естествено придобит или постваксинален имунитет към хепатит Б (по реда на Наредба № 4 от 2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа).

Кои са най-честите нежелани реакции?

Главоболие, болка, зачервяване на мястото на инжектиране и слабост (уморяемост).