Интервю с д-р Цветелина Великова – специалист по клинична имунология и водещ изследовател

10.04.2025

Интервюта

С въвеждането на ваксинациите през 60-70-те години на миналия век, общественото здраве съществено се е променило: някои заболявания са изчезнали завинаги, като едрата шарка, а други са били ограничени или дори елиминирани от дадени части на света и не представляват сериозен здравен проблем – полиомиелит, дифтерия, тетанус. Но всичко това е благодарение на големия брой ваксинирани лица, които не позволяват на заболяванията да се разпространяват. За да стигнат до темата за т.нар. колективен имунитет, е добре първо да обясним основните правила в имунологията, свързани с ваксините.

За начало може би е добре да кажем, че ваксините са основно два вида: единият вид съдържа живи, но отслабени по химически начин, микроорганизми или т.нар. атенюирани (живи) ваксини и другият вид – на ваксините, които не съдържат жив организъм, а само убитата му форма или части от нея – целоклетъчни, субединични, рекомбинантни, полизахаридни, токсоиди и др.

За да ни въведе в тази сложна тематика, потърсихме д-р Цветелина Великова – специалист по клинична имунология и водещ изследовател.

 

- Д-р Великова, целта на ваксините е да предпазят заболяване и тежко протичане, а в идеалния случай и от заразяване. Но ваксините имат различна ефикасност и от какво зависи това?

- Ефикасността на дадена ваксина се измерва в контролирано клинично изпитване, като тя се изчислява на база това колко хора, които са били ваксинирани, са развили заболяването в сравнение с това колко хора, които не са били ваксинирани с ваксината, също са се разболели от инфекцията. По този начин се определя ефикасността, а именно – доколко ваксината е намалила риска от заболяване. Ако една ваксина има висока ефикасност, много по-малко хора в групата, която е получила ваксината, са се разболели в сравнение с хората в групата, която не е получила ваксината.

Ваксините са различни видове и срещу различни патогени. Имунният отговор, който те създават, също е различен. Затова и тяхната ефикасност варира.

Ефективността на ваксините в реалния свят може да се различава от ефикасността, измерена в клиничните изпитвания, тъй като след изпитванията се вижда точно колко ефективна е ваксинацията за много по-голямо и по-променливо население.

Днес ние знаем, че ваксините могат да предпазят от заболяване повечето хора, макар и не всички (особено хората с компрометиран имунитет). Дори след като някой човек приеме всички препоръчани дози от дадена ваксина и се даде достатъчно време, за да се изгради имунитет, все още има шанс този човек да се зарази при реална среща с патогена, макар при някои заболявания като морбили и варицела, ваксината да създава имунитет с ефективност над 99%. Въпреки това, ако ваксинираните хора се разболеят, те вероятно ще имат по-леки симптоми на инфекцията и ще избегнат усложнения.

- Защо при някои ваксини устойчив имунитет се създава с поставянето на 1-2 дози, а при други е необходимо прилагането периодично на допълнителни дози – реимунизации/бустери?

- Някои ваксини изискват поставяне на многократни дози, което да позволи изграждане на по-ефективен и дълготраен имунен отговор – имунни клетки и антитела. Може да се каже, че ваксините са адаптирани към патогена, а периодичността на поставяне на дозите (ваксинации и реваксинации) са съобразени с незрялостта на имунната система в ранна детска възраст, както и имунния отговор към всеки патоген. Ваксините създават защита на организма от редица патогени, но изграждането на тази защита отнема време и понякога е необходимо да бъде подновявана чрез реваксиниране.

Това зависи от вида на патогена и вида на ваксината. Убитите ваксини (целоклетъчни или субединични) изискват многократни дози през определени периоди от време, за да се поддържа имунологичната памет, докато живите ваксини по правило създават силен и траен имунен отговор (напр. срещу МПР и варицела) и не се налагат реваксинации.

- Като имунолог сте запозната в подробности с това как работи имунната система на човек и как реагира при среща с чужди за човешкия организъм микроорганизми или части от тях. Има ли разлика по отношение на имунния отговор при боледуване и при ваксинация – естествен и изкуствен (придобит) имунитет?

Да, има разлики, като темата беше особено актуална по време на COVID пандемията, а науката предлага отговор на този въпрос. Въпреки че и двата типа имунитет – естествено придобитият след инфекция с даден патоген и придобитият чрез ваксина, предлагат защита срещу патогена, има важни различия в тяхната ефикасност и дълготрайност.

По отношение на естествено придобития имунитет най-много данни съществуват за вирусните инфекции. При преболедуване от редица вируси, може да се произведат вирус-неутрализиращи антитела. Въпреки това, количеството на циркулиращите антитела намалява с времето, което води до загуба на дълготрайна защита. Освен това, за разлика от ваксинацията, инфекцията може да потисне имунната система и да отслаби постинфекциозния имунитет. Повечето вируси имат механизми, чрез които потискат имунитета не само по време на самата инфекция, а и за продължителен период след нея, което клинично наблюдаваме като боледуване от банални инфекции след тежка вирусна инфекция. Като пример, след преболедуване от морбили наистина се създава траен имунитет, но също така морбили убива 1 на всеки 3000 инфектирани, като делът на деца с трайно увреждане на здравето е още по-голям. Друг пример в полза на ваксините са усложненията след преболедуване от морбили и рубеола като тромбоцитопения, или развитие на синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barre) след грип.

За разлика от естествено придобития имунитет, индуцираният чрез ваксина имунитет е по-силен и дълготраен, без да има потискане на имунната система. Ваксините предизвикват производството на антитела на нива, които са сравними с тези при преболедували пациенти, като същевременно предлагат това производство на антитела да бъде безопасно – без въздействие на инфекциозния причинител върху целия организъм.

В заключение, ваксините предлагат безопасен и надежден начин за постигане на имунитет срещу редица патогени, спестявайки си страдания да боледуваме в действителност от тези патогени, и също избягвайки усложненията и риска от смърт. Нещо повече – ние поставяме ваксините в удобно за нас време, докато инфекциите ни връхлитат ненадейно. Затова е добре да използваме постигнатото от съвременната медицина и ние да взимаме решение да се ваксинираме срещу патогените, когато има ваксина срещу тях.

"Ваксиналният имунитет предпазва от усложненията на заболяванията и е по-дълготраен от този след преболедуване"

- През последните седмици в медиийното пространство отново излезе информация за родители в САЩ, които събират децата си с болни деца, за да преболедуват морбили. Подобна тенденция има и по отношение на варицела. Част от родителите предпочитат децата им да преболедуват морбили/варицела и да изградят естествен имунитет. Какво е Вашето мнение?

- Поддръжниците на тезата „предпочитам естественият имунитет“ всъщност подкрепят инфекциите, защото и инфекцията така предпочита. Всички данни показват, че имунитетът, придобит от ваксини, е в голяма степен достатъчен за предотвратяване на инфекции и заболявания и че цената, която се плаща за придобиване на имунитет чрез инфекция, е непоносимо висока.

Родителите, които излагат децата си на инфекциозните причинители, за да преболедуват и да развият естествен имунитет, според мен не са получили достатъчно информация или отказват да я приемат. Те или никога не са боледували (напр. от морбили), или са забравили колко неприятно е било боледуването (напр. от варицела).

Отделно, не си дават сметка за рисковете от усложнения и смърт, както и потискане на имунитета за половин или една година след боледуването. Страхът от ваксините или залитането по „естественото“ могат да нанесат тежки щети върху здравето на децата им. Възможно е в бъдеще това поведение да бъде и криминализирано.

- Има ли разлика с имунния отговор при различните видове ваксини?

- Независимо какъв е видът на ваксината, нейната цел е да създаде имунен отговор срещу даден патоген, така че ако по-късно през живота си ваксинираният човек влезе в контакт с патогена, имунната му система да го разпознае и да защити организма, като активира специфичните лимфоцити и произведе специфичните антитела. Както болестотворните микроорганизми са различни – вируси, бактерии, гъби, протозои и т.н., така и имунният отговор към тях е различен. Дали ваксината ще бъде „жива“ – атенюирана или убита - рекомбинантна, иРНК и т.н., също в голяма степен зависи от патогена и неговата имуногенност, т.е способността му да предизвиква имунен отговор. Сред едни от важните условия изобщо да се създаде ваксина е имунният отговор да бъде ефективен и да има имунологична памет, а самите ваксини да не могат да причинят разболяване.

В тази връзка, различните видове ваксини задействат комбинация от имунологични механизми – клетъчен имунитет, хуморален имунитет и т.н. Някои ваксини (напр. убитите) изискват многократни дози, дадени през определени периоди от време. Това е необходимо, за да се поддържа имунния отговор и клетките на паметта. Други ваксини, като живите, създават изключително силен и траен имунен отговор и след първоначалното поставяне (начални дози), не се налагат реваксинации.

"Ваксините не могат да причинят разболяване"

 - А какво трябва да се съдържа във ваксините, за да предизвикат достатъчно силен и продължителен имунен отговор?

- Освен информацията за съответния патоген (т.нар. активен компонент на ваксината, или антиген), ваксините съдържат и други съставки, които осигуряват тяхната безопасност и ефективност. Тези съставки са включени в повечето ваксини и се използват от десетилетия в милиарди дози ваксини, като всеки компонент на ваксината служи за определена цел и всяка съставка се тества в процеса на производство за безопасност. Сред тези съставки са консерванти, стабилизатори, повърхностно-активни вещества и други, но най-важните допълнителни съставки за една ваксина са адювантите.

Адювантът подобрява имунния отговор към ваксината по много механизми. Нещо повече, изследванията показват, че адювантите увеличават средните титри на произведените антитела и позволяват да се използват по-малки дози ваксинални антигени. Също така се увеличават нивата на сероконверсия (изчезване на антигена и поява на антитела срещу него) при някои уязвими хора с отслабени възможности за адекватен имунен отговор (пациенти в напреднала възраст, имунокомпрометирани пациенти, недоносени, кърмачета и други).

Един от най-често използваните адюванти е малко количество алуминиеви соли (като алуминиев фосфат, алуминиев хидроксид или калиев алуминиев сулфат). Доказано е, че алуминият не причинява здравословни проблеми, а хората редовно го приемат чрез храната и напитките.

"Всяка от съставките на ваксините е абсолютно безопасна"

- Много хора се притесняват, че във ваксините се съдържат метали (живак, алуминий). Алуминият, както разбрахме, се използва за подсилване на имунния отговор. Къде още се среща алуминият? Има ли приложение и в други имунологични лекарствени продукти или терапии?

- Да, както вече споменахме – алуминиеви соли се използват във ваксините като адювант, с цел да се засили имунния отговор, което прави възможно използването на по-малки количества активни съставки, а в някои случаи и прилагане на по-малко дози от ваксината.

Трябва да знаем, че алуминият присъства в околната среда – във въздуха, който дишаме, водата, която пием, и храната, която консумираме, всички те съдържат алуминий. Също така, количеството алуминий във ваксините е малко. Например, през първите шест месеца от живота си, бебетата получават около 4 милиграма алуминий, ако им се поставят всички препоръчани ваксини. През същия този период те ще поемат около 10 милиграма алуминий, ако се хранят с кърма, 40 милиграма алуминий, ако се хранят с адаптирано мляко за кърмачета и до 120 милиграма, ако се хранят с формула за кърмачета на основата на соя.

Алуминиевите соли са широко използвани в различни лекарства без рецепта, като някои лекарства против киселини, форми с ацетилсалицилова киселина, продукти против диария и т.н.

"Кърмата и адаптираното мляко съдържат повече алуминий от всички ваксини, които се поставят на бебетата през първите 6 месеца"

- Важно е да отбележим, че във ваксините, които се прилагат в България не се съдържа живак. Тиомерзалът (съединение, съдържащо живак) е важен консервант, който се използва в състава на някои ваксини за предотвратяване замърсяването от микроби (като бактерии и гъбички) на многодозови флакони. Какво обаче биха били ваксините без консерванти?

- Консервантите, добавени във ваксините през 30-те години на миналия век, решават проблема с риска от замърсяването на ваксините във флаконите след отваряне, особено тези, които съдържат повече от една доза. Най-често използваният консервант е 2-феноксиетанол. Той се използва от много години в редица ваксини, но и в продукти за грижа за бебето. Той е безопасен за употреба, тъй като има няма токсичност при животни и хора.

Друг консервант е въпросният тиомерзал – съединение, съдържащо живак. Всички проучвания на този консервант показват, че той не носи вреда на организма.

Нека не забравяме, че живакът също е естествено срещащ се елемент в земната кора, въздуха, почвата и водата, ние всички сме изложени на него. Всъщност кърмачетата, които са изключително кърмени, поглъщат над два пъти повече количество живак, отколкото се съдържа във ваксините.

"Консервантите във ваксините решават проблема с риска от замърсяване"

- Кои според Вас са основните страхове на родителите от ваксините, от имунологична гледна точка?

- Въпросите около ваксинирането на децата са много и често носят силен емоционален заряд, особено когато става дума за членове на обществото, които не вземат решения сами. Именно това ги прави уязвима група от населението. Основен факт е, че повечето от ваксините си човек получава в детска възраст. Затова и дали ще получат ваксини децата, зависи от техните родители и настойници. А решенията на последните пък зависят от техните познания за ваксините и дали са склонни да вярват в конспиративни теории.

От имунологична гледна точка родителите се притесняват от няколко неща – дали ваксината ще потисне имунитета на детето, ще го „натовари“ с антигени или ще го разболее от някоя болест. Всички тези митове отдавна са отхвърлени от научните данни, но все още се намират неблагожелатели, които да подклаждат страховете на родителите. В тази връзка – предоставянето на информация за това как работят ваксините и колко са ефективни, е най-силният способ за разпръскване на страха и конспирациите около ваксините.

Въпреки че ваксините стават все по-безопасни и ефективни, едно от основните предизвикателства, пред които сме изправени, е по-силното противопоставяне на някои хора и общности срещу имунизацията. Може би сме свикнали твърде много с ползите от ваксинацията – някои заболявания сега са толкова редки, че дори не си спомняме колко опустошителни могат да бъдат последствията от тях. Имунизационните програми са застрашени от недостатъчна информация, от необосновани слухове за неблагоприятни ефекти или от групи, които по религиозни или други причини се противопоставят на ваксинацията. Ето защо е важно да се съобщават точните научни факти, за да могат хората да направят своя информиран избор за себе си и децата си.

"Благодарение на ваксините някои заболявания са толкова редки, че не си спомняме опустошителните последствия от тях"

- Причиняват ли ваксините автоимунни заболявания?

- Ваксините не могат да причинят автоимунни заболявания. Теоретично те могат да активират различни имунологични механизми, включително автоимунни реакции. Такива механизми са производство на цитокини, мрежа от антитела, промяна на антигени и създаване на нови антигени, молекулярна мимикрия, “bystander” активиране, поликлонално активиране на В клетки. Всички тези механизми се използват за създаване на имунитет срещу даден инфекциозен причинител, но при някои хора участват в автореактивността. Въпреки това, научните доказателства категорично демонстрират, че нито един от тези механизми не може ефективно и самостоятелно да причини автоимунни заболявания. За разлика от това, съществуват неоспорими данни, че редица инфекциозни причинители (особено вирусите като EBV, CMV, SARS-CoV-2 и други) могат да стимулират целенасочено автоимунните механизми и да провокират развитие на автоимунни заболявания.

Ако има данни в литературата за асоциация между ваксини и автоимунитет, тя се базира на публикувани клинични случаи или неконтролирани наблюдателни проучвания. Всички те обаче не доказват причинно-следствена връзка, без наличие на биологична правдоподобност. В повечето случаи на установени автоантитела след ваксиниране, те са преходни и нямат клинични последици, защото автореактивността е нормално, но строго контролирано явление в организма и не означава задължително развитие на автоимунно заболяване. За да възникне такова е необходимо да бъдат разрушени, спрени, блокирани и изменени множество имунни регулации и то при хора с генетична предразположеност към автоимунитет.

Когато говорим за биологична правдоподобност или доказана причинно-следствена (т.нар. каузална) връзка между ваксините и развитието на съответно автоимунно заболяване, то  данните показват друго – ваксините намаляват риска от развитие на такива заболявания.

"Ваксините не могат да причинят автоимунно заболяване"

- Можете ли да дадете пример?

- Да, например, ваксината срещу дифтерия и тетанус намалява риска от развитие на множествена склероза. От друга страна диабет тип 1 може да е свързан с преболедуване от ентеровируси, цитомегаловирус, ротавирус и рубеола, но НЕ и с прилагане на ваксини. 

По време на грипната епидемия от свински грип през 1976-1977 г. относителният риск от развитие на синдром на Гилен-Баре след ваксината срещу свински грип е установен като завишен. След анализиране на всички данни, обаче, се оказва, че честотата на синдрома след естествено преболедуване от грипна инфекция е 100 пъти по-голяма от честотата след ваксинация (която е един допълнителен случай на 1 милион ваксинирани хора), без да се отчитат други тежки усложнения и смъртността от грип. Честотата на идиопатичната тромбоцитопения, възникнала след ваксинация срещу морбили-паротит-рубеола е едно на 30,000 ваксинирани деца, докато рискът от тромбоцитопения след преболедуване от рубеола е едно на 3000 и едно на 6000 след морбили, без да взимаме предвид честотата на инвалидизиране и смърт след преболедуване.

Днешните препоръки за ваксинации включват и пациентите с автоимунни, ревматични, възпалителни и имуномедиирани заболявания. Това са пациенти, които поради спецификата на своите заболявания, както и че някои от тях са на имунопотискаща терапия, са особено склонни и уязвими към инфекции. Поради тези причини за тях се прилагат специални препоръки, вкл. с прилагане на допълнителни ваксини за защита (напр. пневмококова ваксина и т.н.).

"Ваксината срещу дифтерия и тетанус намалява риска от развитие на множествена склероза"

- Някои родители, при които, поради липса на информация за приложени дози ваксини, се налага отново прилагане на всички ваксини за възрастта, се притесняват от това натрупване на ваксини. Подобен е и въпросът, свързан с прилагането на многокомпонентна ваксина след преболедуване на една от болестите, в състава на ваксината, напр. коклюш или морбили. Има ли предозиране с ваксини и основателни ли са тревогите, че децата получават твърде много ваксини на твърде ранен етап от живота си?

- Краткият отговор е не – няма предозиране с ваксини, няма натоварване на имунитета с антигени. Имунната система на новородените се научава бързо да се справя с огромен брой нови за нея антигени едновременно. Това е така, тъй по време на вътреутробния живот, имунната система на плода е по правило изолирана от инфекциозни причинители и чужди за организма антигени. След раждането хиляди различни бактерии започват да населяват лигавиците на новородените. Именно взаимодействието с тези бактерии и продуктите, които произвеждат, спомага да се обучава имунната система в първите години от живота. А имунната система на бебетата е способна да реагира на милиони различни микроорганизми, защото в кръвта им циркулират милиарди имунологични клетки. Следователно ваксините, прилагани през първите две години от живота съдържат по-малко от 150 полизахариди и протеини, което е нищожна част от това, с което имунната система на бебето се сблъсква (милиони антигени, приети чрез вдишване, хранене и т.н.) и справя успешно още от първия ден след раждането.

А какво следва, ако детето или възрастният вече са преболедували някои от болестите, предотвратими с ваксина? В тези случаи, детето или възрастния трябва да бъде имунизирано срещу ваксинопредотвратимите заболявания с многокомпонентна ваксина, дори да е преболедувало някое от заболяванията, включени във ваксината. Всъщност, дори лицето да е прекарало някое от заболяванията преди, то ваксината ще служи като бустер за оптимизиране на имунния отговор към даденото заболяване, като това не означава „натоварване“ на имунитета. Също трябва да имаме предвид, че ваксинирането в тези случаи е дори по-съществено, тъй като децата под две години не получават достатъчно траен и ефективен естествен имунитет след преболедуване от инфекция с хемофилус инфлуенца, менингококова или пневмококова болест.

"Няма предозиране с ваксини"

- Необходимо ли е повишено внимание при поставяне на живи ваксини?

- Изисква се повишено внимание при поставяне на живи ваксини, ако заболяването на детето или възрастния, или прилаганото за това заболяване лечение, потиска имунитета. Имунизацията трябва да се планира внимателно при лица с онкологично заболяване или имунен дефицит, както и при тези пациенти, които приемат лекарства, които могат да намалят способността им да се борят с инфекцията (напр. кортикостероиди, имуносупресори, биологична терапия и други). При всички тези случаи могат безопасно да се поставят всички видове неживи ваксини – убити, рекомбинантни, иРНК и т.н. Деца и възрастни, които са имали кръвопреливане или са получили кръвни продукти, трябва да отложат живите ваксини с поне 3 месеца.

- От имунологична гледна точка, ваксините с кои лекарствени продукти не трябва да се прилагат заедно или трябва да спазват определени интервали?

- От имунологична гледна точка при приложението на ваксините и лекарствени средства спазваме редица правила, които ще се опитам да обобщя накратко. Лица, които в момента са или през изминалите 6-12 месеца са получили високи дози от определени имунносупресивни или биологични терапии, не трябва да получават живи ваксини заради риска от тежки или фатални инфекции. За тези, които са на по-ниски дози от тези терапии или които са завършили терапията по-отдавна, жива ваксинация може да бъде извършена след внимателно обмисляне на полза-риск и по епидемиологични показания. Тъй като степента на атенюация и вирулентността варират между живите ваксини, може да бъде възможно някои имуносупресирани лица да получат някои ваксини. Убити ваксини могат да бъдат безопасно прилагани на имуносупресирани лица, въпреки че е възможно да предизвикат по-слаб отговор, т.е. недостатъчна защита.

Пациенти на терапия са имунокомпрометирани, ако са получавали през последните 6 месеца имуносупресивна химиотерапия или радиотерапия за злокачествени заболявания или незлокачествени разстройства, или имуносупресивна терапия след трансплантация на солиден орган, или са получавали през последните 12 месеца имуносупресивна биологична терапия.

Ако пък са поставени живи ваксини на дете или възрастен и се налага имуносупресираща терапия, то се препоръчва да се изчака за период от поне 4 седмици преди прилагането й (ако това е възможно), за да се гарантира, че ваксината ще успее да създаде имунен отговор. Имаме и по-специфични препоръки, свързани с имунизацията с живи ваксини – те трябва трябва да се отложат до 6-месечна възраст при деца, родени от майки, които са получили имуносупресивна биологична терапия по време на бременността. В практиката това означава, че деца, родени от майки, които са били на имуносупресивна биологична терапия по време на бременността, не трябва да получат ваксина срещу ротавирус (и ще трябва да отложат БЦЖ, ако е показано, за 6 месеца).

- Има ли важни препоръки при интервалите за поставяне?

- По отношение на интервалите за поставяне на самите ваксини - повечето убити ваксини могат да се прилагат по време на едно посещение в кабинета или по всяко друго време. Когато е необходимо поставяне на повече от една жива ваксина, все още важат по-ранните указания, че те могат да бъдат приложени в същия ден или с интервал от четири седмици, макар по-новите доказателства да сочат, че това не е необходимо за всички живи ваксини, особено тези, които се прилагат по други пътища (напр. през устата или в носа).

Освен това е важно да допълним, че временно отлагане на ваксинация се налагат и след лечение с имуноглобулини (IVIG) и други кръвни продукти, защото те могат да възпрепятстват имунния отговор към живите ваксини. Това се очаква, тъй като повечето донори на кръвни продукти и IVIG имат антитела срещу морбили, варицела и други често срещани вируси, които може да предотвратят репликацията на ваксинaлния щам. Ако защита не е необходима незабавно, живите вирусни ваксини трябва да се прилагат поне три седмици преди или три месеца след инжектиране на имуноглобулин, като имаме и някои изключения от това правило при ваксините за жълта треска, рубеола, БЦЖ.

- Освен за предпазване от заразни болести, използват ли се ваксини и за други цели?

- Да, ваксините се разработват и за други цели, като например терапевтични ваксини за лечение на определени видове рак или хронични заболявания. Целта на такъв вид ваксини е да помогнат за регулацията на имунитета при автоимунни състояния или да стимулират имунния отговор в контекста на онкологични или състояния с намален имунитет.

Мощен тласък на науката в това отношение дадоха разработките на иРНК ваксините срещу COVID-19. Благодарение на тези ваксини днес сме по-спокойни, ако нов вирус се появи и застраши с настъпване на пандемия, че можем много бързо да адаптираме иРНК технологията и да произведем ваксини, които да са безопасни и ефективни, а в същото време да знаем, че на база постигнатото срещу вируса, данните могат да бъдат използвани за борба с други, неинфекциозни заболявания.

Един от основните примери за терапевтичните ваксини, които се разработват, са за лечение на онкологични заболявания. Те работят като активират имунната система, за да разпознае и атакува раковите клетки, но тези ваксини все още се разработват и тестват.

Понастоящем няма налични ваксини, които могат директно да предотвратят неинфекциозни заболявания като рак, сърдечни заболявания или диабет. Съществуват обаче определени ваксини, които могат индиректно да намалят риска от развитие на тези заболявания чрез елиминиране на специфични фактори, свързани с тях. Доказано е, че ваксините срещу човешки папиломен вирус (HPV) предотвратяват инфекция с високорискови типове HPV, които могат да доведат до рак на шийката на матката и други ракови заболявания, свързани с HPV, като анален, вагинален, вулварен и орофарингеален рак, ваксината срещу хепатит B намалява риска от рак на черния дроб, ваксината срещу морбили е свързана с по-нисък риск от астма и алергии, а противогрипната ваксина може индиректно да намали риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания.

Все пак, възможностите за използване на ваксини за стимулиране на имунния отговор в контекста на хронични заболявания като астма или алергии, както и за автоимунни заболявания, като диабет тип 1 и мултиплена склероза, дават надежда за по-ефективна превенция или справяне с тези неинфекциозни заболявания.

- В началото споменахме, че ваксинирането на определен брой лица създава т.нар. колективен имунитет. Какво означава това?

- Когато човек е ваксиниран срещу даден патоген, той е в много голяма степен защитен от инфекция с него. В същото време, малка група хора не могат да бъдат ваксинирани, или тяхната ваксинация е отложена във времето. И тук се изявява красотата на колективния имунитет – неваксинираните хора все още могат да бъдат защитени, ако живеят сред други хора, които са ваксинирани.

Когато мнозинството хора в една общност е ваксинирано, патогенът трудно циркулира, защото повечето от хората, с които се сблъсква, са имунизирани срещу него. Така че колкото повече са ваксинираните, толкова по-малко вероятно е хората, които не могат да бъдат защитени чрез ваксини, да са изложени на риск, дори и да имат възможност за среща с болестотворните патогени. Това се нарича колективен имунитет.

Колективният имунитет е особено важен за онези индивиди, които не само не могат да бъдат ваксинирани, но са и по-податливи на болестите, срещу които има ваксини.

Ваксините са по-ефективни в изграждането на защита сред големи популации, тъй като осигуряват защита за повече хора, без да съществува риск от сериозни усложнения и смърт, които могат да настъпят при естественото заболяване.

Ваксините осигуряват по безопасен начин защитен имунитет на организма срещу конкретен патоген, причиняващ заболяване, но освен полза за конкретния индивид, ваксинациите са полезни и за цялата общност, създавайки колективен имунитет, който може да предпази неимунизираните по медицински причини хора. Това прави ваксините едно от най-добрите достижения на съвременната медицина за здравна профилактика и спасяване на милиони животи.